Време беше и за една сериозна тренировка,докато момчето връщаше дъщерята на лорда от злите и нахални нинджи.Той бързичко се затича към портите на селото и скоро-дим да го няма.Скороста му сякаш се увеличаваше с всяка секунда,а на лицето му се беше пуснала невероятна усмивка.Държеше здраво един кунай за да се пази от някоя бърза атака и също така беше готов да направи нужните сийлове за някоя техника.Очите му се движеха нагоре и надолу,наляво и надясно-постоянно.Можеше и да бъде тих,но сега не му беше до това.
