Момичето тръгна от вкъщи право към центъра на селото си Суна. След като стигна центъра се огледа за целта си. Обиколи наоколо и за няколко минути се срещна с Хаккаку. Тя му обясни, че е дошла, за да изпълни мисията си като той може да разполага с услугите й. Старецът обясни на момичето, че това което трябваше да направи бе, както й бяха казали й на нея по-рано, да боядиса една къща, която се оказа, че ще е неговият нов рамен бар, където щеше да се сервира най-добрият рамен в Суна. Старчето беше нинджа готвач и се канеше в съвсем скоро време да го отвори, първо обяче трябваше да боядиса сградата. С това Темари се зае веднага. Тя нищо не разбираше от боядисване, но както щеше да види, не беше никак трудно. Пред нея имаше няколко кофи с влажна боя и една голяма четка за боядисване. Тя трябваше да свърши с боята външните страни на сградата. За да не уцапа обаче прозорците с боята, на нея й отне известно време да ги облепи с хартия с тиксо. Така беше много по - спокойна в работата си, въпреки, че преди да започне й се струваше, че никога няма да свърши, ако не се забъра малко. След като беше готова с подготовката за боядисването, момичето реши, че е време да започва да боядисва. Взе четката и я цопна в едната кофа с боя, след което я лепна за стената и започна с боядисването, като правеше всичко внимателно. След известно време беше готова с боядисването на цялата сграда, тя почисти докато боята засъхна. Крайният резултат беше удовлетворяващ, като тя беше много доволна от себе си, че всичко свърши на време, благодарение на предварителната подготовка. След като боята беше засъхнала, а сградата напълно боядисана, собственикът Хаккаку се появи, за да види как върви работата на Темари. След като видя, че тя е готова й благодари и изпрати момичето, като Темари си тръгна.
