Отбор 1

1.Харибуши Абураме
2.Памито
3.Дейдара
Сенсей:

Изведнъж едно момиче се появи.И каза аз съм твоя сенсей.

Ха ти за какъв се мислиш че ми говориш на ти.КОга стана моя ранг а.Сега обиколи 10 пъти площадката за да ти овре главата.

Харибуши , все още въодушевен че ще тренира , чу сенсейката си.Тя явно му завиждаше ,защото го накара да направи 10 обиколки на площадката.
- Само 10 ? Хахаха.-изсмя се нагло Икаричи и продължи – Ще направя много повече , за да ви докажа, че съм силен! И че ще стана Казекаге! – от тези думи момчето се почувства самоуверено и със нови сили за тренировка.Той трябваше да се докаже.Икаричи тръгна да тича с умерено темпо, започна да обикаля тренировачната площадка, тя бе доста просторна така че щеше много добре да потренира за бързина. Момчето докато тичаше мислише за нещо хубаво, най- често мислише за неговият баща, той му даваше сила и никога не се отказваше докато мислише за него. Рядко мислише за майка си, защото тя починала и момчето го приело доста трудно, много време му трябвало да го преудолее, не че много познавал майка си, но все пак това била неговата майка, заради тази причина не обича да говори за нея и също така да се подсеща за нея. Беше на половината път. Искаше да бъде бърз и силен, затова най много ще тренира за бързина и сила. Почти завърши първата обиколка, почуди се колко обиколки да направи, замисли се за около десетина секунди и накрая реши да направи десет обиколки, все пак това си беше доста разтояние така че щеше да има ефект, а все пак той тича с умерено темпо, това беше само загрявката след това щеше да направи няколко дължини, на които щеше да тича спринт, ще да де всичко от себе си на тях, да види колко е бърз. Често докато тичаше изваждаше един кунай от чантичката си и удряше по дърветата. Направи първата обиколка, оставаха още девет, втурна се повече, засили темпото, с всяка обиколко щеше да вдига скороста. Малко по- малко започна да се поти, явно имаше ефект, често се потъркваше по главата да си бърше потта, нядяваше се да завали дъжд, момчето направо обужаваше да вали докато тича, много често като малък тичал със своя баща, заедно двамата по дъжда препускали като диви коне. Почти всеки ден тичали от тогава момчето много харесвало да тича и продължава да го прави. Измина половината път на втората обиколка, тичаше с двойно повече темпо от преди, беше реши да се скъса на тази тренировка и да станише по бърз. До като тичаше за третата обиколка мислише след, като направи обиколките с какво да се заеми, ” мисля след това да направя 10-20 спринта по площадката, това щеше да ми помогне да стана по- бърз, ами след тях тогава за какво да потренирам.... ммм по добре за сила, ще започна с лицеви умори, след това коремни преси, набирания и така нататък. Ще си направя график, но само когато приключа с тренировката за бързина. Мина и втората обиколка, започна с третата. Увеличи още темпото, дали ще можеше да издържи, така че на всяка обиколко да увеличава темпото, хах ще се видише след няколко минути, но тренировачната площадка не беше малка, доста разтояние беше, така че след тази тренировка момчето направо ще е капнало от умора, дори не се знае дали ще може да продължи да тренира за сила, всичко щеше разбере след около 30 минути. Отново достигна до половината път на третата обиколко, леко започна по тежко да диша, хех време беше да се умори малко, то колкото и да обича да тича това си е доста разтояние, така че нямаше как да не се умореи, тичаше към финала на третата обиколко, вече направи половината обиколки, оставаха още три обиколки и половина. Премина финиша, потърка се отново по главата си, махна потта тя ставаше все повече и повече, момчето се зарадва, че се поти така знаеше, че ще има доста ефект и усили темпото ще повече, изобщо не му пукаше, че щеше да се умори само продължаваше да тича, започнал бе четвъртата обиколко, почувства лека болка в десният глезен. Погледна леко на дол, бавно и грациозно го правише, олисасе не видя един камък пред него спъна се и падна по лице. Разтресе глава , беше паднал на колене, без да се зачуди стана и продължи да тича, усили скоростта още повече. Хич не му дремише, че ще пада, че ще го боли, той си знаеше, че негов пръв приятел винаги е била болката, така че не го интересуваше а продължи да тича колкото може по бързо. Премина четвъртата обиколка и започна петтата. Усилваше малко по- малко темпото, започна да се задухва бавно, но знаеше че след това щеше да има голям успех. Тичайки отново вадише своята катана и удряше по дърветата, които видише правише голями резки по дърветата, често правише и по някое салто. Изминаха няколко минути, а момчето вече бе на половината от шестата обиколка, оставаха още четери. Засили темпото, но беше доста изморен, това разтояние си беше доста голямо, така че нямаше още много сили, засили скоростта на максимум. Мина финиша, до тук беше направил 6 обиколки, оставаше последните четери, засилваше още колкото можеше, малко сила му бе останала, но я вложи в тази последна тренировка, предствяше си, че от това зависи живота му и тичаше със своите последни сили. Залиташе, беше се уморил то все едно тези обиколки той ги тичаше на сприн, за това явно бе умората на момчето. Оставаха още няколко метра до финала, премина го с бясна скорост. Задмина и седмата обиколка.само още три го деляха от това да направи десет.Той концетрира чакра в краката си и започна да бяга много по бързо от преди.осмата и деветата минаха неусетно , а десетата , защото бе последна даде сили на момчето.Той профуча през финалнната обиколка уморен и запъхтян.Явно десетте обиколки бяха в повече на момчето , но той все пак ги направи.[/b]

Браво добре смао си изгуби времето но сега пробваи да направиш Kori Shinchuu no Jutsu - Sly Mind Affect Technique-Ранг-Ц;25Чакра;кара противника да върви в кръг без да разбере;служи за объркване.

Moчето имаше още много да учи...

п.п още 2 поста по 10 реда или виж как правя аз в отбори от коноха

Браво справи се с техниката...

-Ей , сенсей - извика Икаричи - Искам да науча Magen • Narakumi no Jutsu - Demonic Illusion • Hell Viewing Technique , Ще ме научите ли ? - след което погледна със най жалния поглед.

Започни да тренираш техниката...

Според Харибуши успеха му бе наистина голям с научаването на техниката, той се приближи до това да стане Казекаге. Момчето можеше да си заложи главата , че ще стане най-добрият от добрите или по-добре. Най-голямата грешка на природата. Трябваше да накара сенсея да потрепери и да се уплаши от могъществото на Харибуши. Той бе наистина велик , герой на героите и крадец на крадците. Харибуши бе едно УНИКАЛНО момче със свръх развити способности. Очите му бяха по-развити от на ястреб , по-бърз от герард , по-силен от скала , по-умен от Конфуций. Това момче чудо , бе един наистина велик ГЕНИН от Суна. Силите му бяха достатъчни. Генина се съсредоточи върху сенсея. Трябваше да използва най-силните си техники , за да го направи на нищо. Сега щеше да си поиграе с неговата психика. Икаричи събра чакра в главата си и започна да рисува с нея по невидимото платно в главата му. Картината трябваше да е брутална и достатъчно страховита , за да уплаши врага му. На площадката стояха два чуунина. Нищо сякаш не се бе променило , докато единият не пристъпи към другаря си , изваждайки катана , която заби в гърлото си. Острието прониза плътта и излезе от другата страна , като едри капки кръв започнаха да се стичат на земята. Трупът падна на земята , като нещо започна да набъбва в гърлото му. Нещото туптеше и се движеше бавно нагоре. Скоро се показа и се оказа , че това е сърцето му. Органът туптеше , показвайки , че жертвата е умряла скоро , продължавайки да пръска кръв , която набъбваше към сенсеят , на когото Харибуши прилагаше генджутсото. Момчето се напрегна повече , като скоро очите на мъртвият чуунин станаха кърваво червени и отскочиха от зенниците нагоре , удряйки се в тавана , изпускайки сокът , който бяха събрали. Две струйки кръв започнаха да шуртят нагоре , като фунтанче. Тялото започна да се обезобразява. Лицето на мъртвият , се подпали от огън , който като чели гореше с кръв.Скоро се разкри един полу-обгорен череп , като наместа се виждаха артерии , жилки , течаха сокове , миришеше на изгоряла плът. Харибуши почти не бе повърнал от ужасната картинка. Скоро момчето скръсти сийл , като извика:
-Маген: Наракуми но Джутсу! - Изкрещя Матане , като изпрати цялата събрана чакра в главата на жертвата. Момчето се надяваше този път да е успяло с техниката , отваряйки очи Матане стрелна поглед към сенсея...

Браво научи техниката...

Може да почнеш да я тренираш..

Гаара току що завърши академията и докато се разхождаше да си отдъхне случаино видя как Хирибуши Икаричи тренира при една непозната жена. След като се приближи по близо случайно чу, че я нарича сенсей. Гаара се приближи и каза арогантно и хладнокръвно:
-Искам да се присъединя към отбор 1 !

Стига сте викали жена хД тук учителите са на смени са сум аз хД
Гаара вече си в отбор 1 в суна

-Сенсей може ли да ме научите на Doryuudan ?

Ми ако ми напишеш цялото име на техниката ще ти каа..

Doryuudan - Earth Dragon Projectile-Ранг-Ц;30Чакра;40дмг ако се използва и огнена атака;25 ако се използва без огън

Започвай

браво справи се с техниката