Вижте най-новото мнение Тренировачна площадка за умения

Една огромна поляна на която имаше всичко нужно за тренировки.

Тук може да се тренира Сила ,Бързина ,Ловкост и умения с оръжия.

Гаара се събуди точно когато изгря слънцето. След като се изми и си изпи протеиновият шеик отиде на тренировъчната площадка и започна с половин часов стречинг. След като раздвижи всички мускули добре Гаара продължи с 3 серии по 500 коремни преси. Това занимание му отне половин час. Следваше силовата му тренировка. Започна с 4 серии по 500 лицеви опори. След лицевите се запъти към фитнеса, където направи 5 серии с по 50 кг на лежанката. След това излезе отново навън и започна да бяга. След като направи 20 обиколко на цялтото село , Гаара прецени , че е време да тренира пясъка си. След 2 часа тренировки с пясъка, коремът на момчето се убади. След като почина половин час Гаара се запъти към библиотеката.

5/5

Момчето с бавни крачки дойде на площадката.Денят бе хубаав имаше няколко облака които да спират слънчевите лъчи от време на време.На няколко места имаше цъфнали цветчета в разнообразни цветове.Тревата бе къса и гъста точно както Харибуши искаше.Също така имаше и няколко дървета в близост.Момчето вдиша една глътка въздух и лека усмивка покри лицето му.Денят неможеше да е по добър за една качествена тренировка.Момчето хвърли елечето си на земята и започна.Отначало бе с лекото му бягане. Харибуши си набеляза едно от по големите езерца и отиде до него.След това започна да го обикаля.Момчето бягаше доста близко до водата.На няколко пъти даже левият му крак се мокреше.Момчето бе решено да направи 50 обиколки за деня.Това му беше целта и той искаше да я постигне независимо какво ще му коства.Водите на езерцето бяха кристално чисти и Харибуши съвсем спокойно можеше да се оглежда в тях докато бягаше.Харибуши вече бе на десетата си обиколка и малки капчиси пот започнаха да се появяват на лицето му , а болката в краката му вече започваше да се появява.По всичко личеше че целта от 50 обиколки няма да може да бъде достигната от един опит.Но Икаричи не се отказваше и продължаваше.Вярно крачките му ставаха все по големи а сменянето на краката все по бавно и трудно.На тринадесетата обиколка момчето едва се движеше.Но волята на Икаричи никога не е била за подценяване.Момчето искаше да стане по-силен , по-бърз, по-издръжлив.Тези негови желания се постигаха само и единствено с много усърдни тренировки.Да направи петнайсет обиколки това бе тест на волята му.Краката му бавно отказваха да се подчиняват и спираха да се движат.Но момчето искаше да ги направи.Най накрая генинът бе на последната си обиколка.Тогава момчето се изпълни с енергия.Но явно само така му се струваше защото бягането му все още бе доста тромаво.Но само няколко крачки деляха Харибуши и педнадесетата обиколка."Това е доста по трудно отколкото изглежда" – мислеше си Генинът в чийто очи имаше някакъв странен блясак от наближаващия финал.Но точно две крачки преди финала.Крата му бяха толкова сковани и пълни с болка че момчето неможа да ги вдигне и се спъна.Харибуши нямаше достатачно сили за да се изправи камо ли да продължи да бяга."Трябва да го направя ! Аз съм Икаричи. Трябва да стана по силен и никой неможе да ме спре!" – мислеше си лежащия по корем Харибуши.Момчето бавно започна да се надига с ръцете си.Харибуши бе на четери крака и леко се ульоляваше."Трябваа!" – мислеше си и яростно изражение покри лицето му.Момчето повдигна главата си и видя колко близко е петнаистата обиколка.Харибуши с леко треперщ крак се изправи на коленете си.След което и застана прав.Леко се люлееше а и краката му трепереха.Но сякаш нищо неможеше да го спре от заветната цел."Още малко" – мислеше си генинът ,а на лицето му бе изписана болката.Момчето направи една крачка с десният крак след което и с левия.Сега бе на една крачка от финала , а му се струваше толкова далеч и трудно да се задържи на краката си.Харибуши направи и последните си две крачки , както и петнайстата обиколка , и падна на земята.Moмчето лежеше на земята без да издава признаци на живот.Целият бе облян в пот а сякаш кислорода не му стигаше.Харибуши дишаше тежко и бързо."Само от петнадесет обиколки и вече съм на земята.... Явно съм твърде слаб за да стана нинджа...Поставих си за цел 50 и немога да ги направя... Аз съм позор" – самосъжеляваше се Харибуши.Той бе виждал и по малки деца от него да правят по двеста триста обиколки на по големи езера ( П.П. хD ) .Но Икаричи не мислеше да се предава .. и нямаше да го направи.Той искаше да стане по силен и да бъде полезен за селото си.Да помага на Хората . „Трябва да продължа!!!" – мислеше си Харибуши като се опитваше да се изправи. „Да хубаво е да се излежавам на тази полянка но трябва да продължа със тренировката си ."Момчето бавно се изправи на краката си.Леко се улюляваше но бързо оправи равновесието си. Момчето седна до езерцето и се втренчи в отражението си.Лицето на Харибуши бе червено и от косата му се стичаше пот.Харибуши се опитваше да си почине без да заспи някаде.Момчето знаеше че тези тренировки ще му се отплатят и ще стане по силен от преди.Но не трябва само да се излежава и да седи и да гледа в една точка.Това с нищо нямаше да го направи по силен но момчето в момента бе доста изморен и не мислеше да става в следващите минути.икаричи леко се усмихваше от време на време.След няколко минути, може би 10-15 минути си е почивал, Харибуши стана и се разкърши за да подобри кръвообращението си . „Добре продължаваме" – каза си наум Харибуши и се запъти към езерцето.
Момчето погледна отражението си и бавно започна да влиза в езерццето.Първо потопи десния си крак.Водата бе студена.Момчето бързо дръпна крака си.Просто по инстинкт.Влизането нямаше да е от най лесните неща а останалата част от тренировката явно щеше да е повече като мъчение.Момчето започна бавно да навлиза в студените води на езерцето.Бавно започваше да навлиза докато водата започваше да покрива тялото на младият генин.След като потопи и гениталийте си момчето извика леко но никой не го чу.Той продължи да се потапя докато изведнъж не се метна във водата.Направи една дължина за да свикне с водата и започна да влиза към дълбоките води на езерцето.След като разбра че мястото е достатачно дълбоко Харибуши вдиша няколко пъти като се опитваше да изпълни дробовете си с възможно най много въздух.Щом се успокои момчето пое една голяма глътка въздух и се потопи.Момчето се опитваше да остане под водата.Целта на Икаричи бе да тренира но под водата.Генинът стъпи на мекото дъно и започна да прави клякания.Първата трудност бе отласкващата сила на водата така че клякането бе още по трудно.другата и най важна причина бе така жизнено важният въздух.При всяко клякане кислородът в кръвта му се израдходваше все по бързо и по бързо,но волята на Икаричи не го оставяше на мира , Той искаше да продължава докрай.10 - помисли си Икаричи а малко кислород излетя от устата му като образува красиви балончета около лицето на генина.15 - той продължаваше да се мъчи,целта му бе 20 клякания под водата.Щом Икаричи достигна заветното двайсто клякане той веднага изплува на повърхноста с мисълта "Успях ! " - момчето бе радостно и дишаше от въздуха със цели шепи.Той започна да излиза , а нивото на водата се снижаваше.Щом водата стигна до връта на момчето той реши че ще е добра идея да потренира малко подводно Тайджутсо.Конохчанина започна да прави комбинирани атаки подвода :юмрук, юмрук, висок ритник - това бе първата му серия.Коночито леко се задъхваше но това нямаше да го спре, той искаше да продължи да скача и рипа подвода докато остане без дъх.След няколко минути плискане във ледената вода Икаричи реши че може да излезе и да си почине преди следващото упражнение.Момчето излизаше като вятарът брулеше мокрото му тяло.Генинът бе настръхнал ,но щом видя сухите и топли дрехи той се успокои.Той набързо се облече и стоеше и съзерцаваше езерцето като си мислеше за най различни неща :Каква щеше да е наградата от мисията му , Какво щеше да си купи с наградата от мисията му , Кога щеше да получи наградата от мисията си - тези неща измъчваха младият генин но той нямаше да се спре с тренировката. той щеше да продължава каквото и да ставаше.Коночито се изправи разтърси главата си направи 10 обиколко и на езерцето и отиде пред едно дърво.момчето седеше и го гледаше като си мислеше какво може да тренира на него.Тогава видя един голям и здрав клон над главата си.Това беше перфектното съвпадение защото кръвта в тялото на Икаричи трябваше да се размърда след студената вода , а ако почнеше да се набира това щеше да стане по бързо.Харибуши хвана клона с двете си ръце вдиша веднъж и започна да се набира.Момчето знаеше че е изморено, но нямаше да се предаде толкова лесно.Икаричи започна да се набира като напрягаше всички мусколи в тялото си, или по точно в ръцете си , които бяха изтощени от плуването и удрянето под вода, но това бе друг въпрос.Сега Харибуши трябваше да се опита да направи възможно най много набирания.Той гледаше клона като се опитваше да го види и от горната му страна.Момчето се притесняваше че може да изпадне във някакъв шок от прекаленото натоварване.Но даже и това нямаше да го спре да продължи с тренировката си.Коничито продължаваше да се набира като не се пускаше.Той направи 20 набирания и спря,просна се на земята ,дишаше тежко а очите му сякаш бяха на път да изкочат.Конохчанинът знаеше че се справя добре затова реши че има време за една заслужена почивка.Той се изплъзна от дървото,а клепачите му натежаваха.Генинът бе готово да заспи когато през ума му се стрелна една мисъл "Кво прайш фе ?! " - това явно събуди коничито и то отиде до езерото и наплиска лицето си с вода.Студената вода явно настрои мозъка на Генина и той пак се захвана с тренировките.Момчето се приближи до същото голямо дърво и затвори очите си, но не за да заспи , а за да концетрира своята чакра.Генинът чуваше как вятърът прерязва клоните на дървото и как този звук го успокояваше , как сянката на огромното дърво го пазеше от горещото слънце.Икаричи се бе изолирал от всичките си мисли, сякаш те изчезваха като водата неспирно течаща в планинския поток.Харибуши се усмихна и усети как чакрата му се вливаше в краката.Той погледна дървото и усети как чакрата му се вливаше в краката.Той погледна земята и усети как чакрата му се вливаше в краката.Той погледна небето и усети кака чакрата му се вливаше в краката.Щом усети че чакрата му се вливаше в краката Икаричи отвори очите си и погледна дървото, целта му сега бе да залепне за него с помоща на своята чакра.Момчето стъпи на дървото с единия крак след което и с другия.Икаричи не бе много надалеч от земята защото все още имаше чуството че чакрата му ще го предаде.Конохчанинът се съсредоточи като добави още чакра в краката си за да е подсигорен и започна да прикляка.Първите няколко пъти той приклекна съвсем малко колкото да види дали ще падне.После започна да кляка все повечи и по-бързо.Явно това че може да кляка и да се задържа едновременно зареди със сили момчето и то направи 40 клякания . След което падна на земята .Икаричи се усмихна духовито и продължи да тренира.Харибуши реши че сега ще е добра възможност да тренира своята сила и издръжливост.Момчето се приближи до една купчина разбити камъни и я поогледа.Той стоя там около половин час след което взе един от най големите камъни,и го притисна към себе си,той го бе хванал с двете ръце пред корема си.Момчето мислеше да пробяга 4-5 обиколки с този огромен камък , вместо просто тичане.Това би трябвало да му даде много повече издръжливост,сила и воля.Икаричи хвана здраво камъка и се дотътри до езерцето.Той обгърна голямата земна маса с ръцете си и започна да тича около Езерцето.Икаричи сменяше краката си като от време на време залиташе напред и назад от тежеста на огромния камък.Генинът се опитваше да запази равновесие.Първите няколко стъпки на момчето бяха като ходене,но след това Икаричи започна да тича доста добре.Коночито сменяше краката си доста бързо, но и се задъхваше прекалено много.А камъкът започваше да тежи все повече и повече, или просто ръцете на момчето отслабваха.Каквото и да беше затрудняваше все повече Икаричи, който започваше втората си обиколка,но целта му бяха пет обиколки с големия нащърбен сив камък.Момчето тичаше ли тичаше а потта се стичаше по лицето му и падаше на малки капчици върху големия камък.Харибуши вече чустваше че въздухът му нестига но той продължаваше да тича с цел да покаже на сенсейа си че е силен.Момчето прекрачи финиша на втората обиколка и започна със третата.Тази обиколка се очертаваше да е още по-трудна и от предишните защото вече и краката на момчето започваха да отказват под натиска на големия камък.Икаричи прекоси финиша на третата обиколка с мисълта "И цезар е ял Макарони" - момчето падна върху камъка след като мина четвъртата обиколка.Икаричи разбра че неможе да постигне повече , не и с този огромен камък.Харибуши дишаше тежко и учестено.Момчето усещаше че е на предела на силите си, но сякаш имаше сила за едно последно упражнение.Упражнение за чакра,сила и воля.Момчето се изправи разтърси главата си и се сети за предишната си мисия.Как се биеше с непознати и отнемаше живота им.Как помагаше на непознати и променяше живота им.А все още не бе получил наградата си за тази упоритост,това бе втората мисия на икаричи но явно смяташе и да му е последната,но защо Харибуши се сети точно за това в този момент.Никой незнаеше ,но явно това вдъхна нови сили на Коночито и то се изправи и изпъчи гърдите си.То отиде до купчината с камъни и взе един по малък, и по гладък камък след коетоГенинът се приближи към дървото на което тренира преди няколко минути.Огледа го още веднъж и направи същото както преди.Концетрира се събра чакра и залепна на дървото с помоща на чакра Молда си.Момчето направи няколко крачки по кората на дървото след което застана с главата надолу на клона на който правеше набиранията си,но Икаричи бе близко до стъблото така че клонът да неможе да се счупи.Момчето издиша целия си въздух след което вдиша затвори очите си и концетрира още чакра в краката си.Икаричи сложи камъкът на гърдите си и започна да прави кодемни преси,той се повдигаше като напрягаше само коремните си мусколи.Но щом направеше една не се пускаше рязко,защотото дежеста на камака би го забила директно в земята.Момчето напрагаше цялата си коремна област като се опитваше да направи много коремни преси.Първите десетина бяха лесни,като детска игра,но после започна да се чуства някаква странна и остра болка щом започваше да се свива.Харибуши се мъчеше а болката която чустваше бе изписана на лицето му.Генинът бе изтощен,но направи последните няколко преси и така достигна желаните 50.След като слезе на земята той задряма в така заслужената му почивка....

25/25/30

Момчето излезе от тях и реши да отиде на тренировачната плоштадка.Той се огледа на ляво и дясно и не видя никого освен цъфналите дървета.Той реши първо да бяга по скоро да обикаля езерото сложи си за цел да го обиколи 70 пъти но дали щеше да успее се питаше той.Той започна да бяга с умерена бързина бягаше си той и по едно време почна да се изморява лека полека но си каза че за нищо не става щом на 5 обиколка се изморява но си каза че щще успее ще направи 70 обиколки на всяка цена каквото и да става затова той усили бързината си почна да бяга по бързо но краката нещо му отказваха изморяваха се но той си каза ше успея каза си за нищо не ставам но няма да се предам ще стана силен и ще защитавам селото си и затова се надъха още повече и бяга вече беше станал целия червен видясе на отражението на езерото и си каза какъв глупак виждам на езерото трябва да бягам да не се предаван да стана по силен и бягаше стигна ече 20 обиколки но кракта вече бяха зиморени той не се отказа бяга вече дори главата му се замая от бягане облаците не бяха каквито бяха когато дойде на тренироваяната плоштадка и беше изпекло едно силно слънце градусите бяха много към 25-30 градуса по целзий но той несе отказа бяга и то много стигна 30 обиколка вече имаше големи капки пот по лицето си това беше трудно за него той щеше да припадне вече на 45 обиколка главата го болеше краката си не усешташе беше червен като домат а слънцето сякаш нарочно така печеше още по силно да му бъде по трудно но той не знаеше какво е да се откажеш той бяга и то много вече беше 55 обиколка ъой се влачеше много беше изморен адски много но си каза няма да се предам аз съм нинджа ако не ги напрая каква нинджа съм аз няма да се предам на никва цена той продалжида бяга вече беше много потен искаше да легне и да заспи но не се отказа краката го боляха адски много на 63 обиколка но той си каза няма да с епредам накрая като сам до финала остаха ми цели 7 обиколки няма да се предам главата го болеше много той направо умираше нокакво да се прави той беше си набелязал да ги направи беше голям инат беше на 66 обиколка вече припадаше оставаха му няколко обиколки но падна на земята спъна се болеше го глава от слънецето слънцето беше силно и то много а краката направо не можеше да се изправи и си каза ще лежа тука и ще си почина немога повече не мога да направя 70 обиколки аз сам отепка отвсякаде не мога и не мога.Краката направо му бяха толкова зле че направо не можеше да ги помръдне толкова го боляха. реши да си почине около 30 минути. Дейдара си каза че не може да заспи тука на тревата защото все пак беше на тренировки той си почина и реши да започне с друга тренировка главата още малко го болеше но нищо си каза той а кракта го боляха болката в краката му отмина малко.Той реши да плува сега влезе изведнаш направо толкова гадно му стана от водата защто водата беше студена странно за него беше времето като беше топло а водата студена колко странно.Той реши да плува в водата цели 45 минути без пояивка само да плува без да се спира на едно място и той почна да плува реши да отиде по навятре към езерото но ставаше много дълбоко но какво да се прави плуваше и се вгмурна в водата и плува малко по дъното .стна му студено а и въздух не му стигаше и отиде на повъхноста и но и там много не беше добре защото по някаква си причина му беше студено но той си спомни че не трябва да се спира и погледна на ръката си часовника и видя че са минали само 13 минути той си каза ще плувам колкото и да ми е студено плува той и реши да направи някой клонинг направи два и те да плуват и се састезаваха от определена точка до определа плуваха те околоч 15 минути и той ги биеше разбирасе но по някога изоставаше когато те изчезнаха цялата умора и опит се отидоха в него то от умората направо изведнаж потана в водата не му стигаше кислород той се опита да плува но несе получаваше много и си каза сваршено е с мен удавих се но не се отказаплува той и се изкачи в водата и погледна часовника си и бяха минали само 30 минути а му беше студено но той си каза ще плувам 45 минути и с големи усилия се опита да издържи 15 минути с голям зор беше му студено а кракта бяха направо лед и въздух не му стигаше много и изведнаж не можа да издържи пак потаа с големи усилия се изкачи пак и си каза немога да издържа аз съм голяма отрепка но си каза 40 минути в водата хич не беше малко и плува до брега излезе се плосна на земятаи се опита да не заспи защото беше адски изморен и реши да си почине поне 30 минути до другата тренировка.Дейдара си почина стана му топло глава му не беше много добре зашото го болеше а кракта след адски изморяване.Той реши след това да треира силово първо се фана на един клон трябваше да направи от тея набирания 100 но той беше изморен от предните тренировки но не се отказваше направи ги 10 отведнъж измори се малко по скоро го заболяха ръцете и реши малкод а се поразходи из плоштадката.Той видя и други на плоштадката които тренираха той се зарадва като г видя защото му беше скучно до преди малко сам да тренира но сега имаше други и му беше по интересно.Но от една страна щяха да го гледат как се излага защото беше изморе. но си каза стига приказкиаз отивам да тренирам.Дейдара се хвана за един клон и си каза този път тряя ги направя 15 той ги почна едно две ................. и на 9 се измори малко но се напъна да ги направи още и ги почна десет единайсет дванайсет и с голям зор напави 14 на петнайстата почти се отказа но не се предаде волята го държеше на клона и ги направи 15 и падна на земята общо бяха станали 25 и си каза тряя ги направя 100.Той се изправи и този пътреши само 10 после пак 15 така щеше да ги редува.Почна ги отново и хвана се за клона и почна едно две три.................... и на осмата се измори направи още две с голям зор и си почина за една две минути и пак почна и така в продалвение на 30 минути той общо ги направи 60 беше много изморен.Дейдара си каза че щеди ги направи 100 общо и пак ги почна хвана се за клона и ги почна направи ги 15 след 1-2 минути почивка пак хвана се за клона и ги направи 15 с голям зор той направо беше тотално изморен просто още не знаше как ще ги направи още 10.Той стана но пак беше изморен мискулите му бяха се схванали яката но той не се отказа и ги почна пак хвана се за клона и пак и едно две три ................ на десетат падна на земята беше много ама много изморен направо толкова колкото да заспи за 3-4 часа на земята и сега реши да спре и да си почине около 3-4 часа и да почне техника.....

15/20/15

Казуми влезна в тренировачната площтатка.Видя че е сам,натъжи се малко че все още няма съотборници но все пак това нямаше да го спре да потренира.Започна да обикаля и да разглежда.Слънцето блестеше а птичките чуруликаха.Подухваше лек вятър.Времето беше много приятно за трениране.Момчето се спря на едно място пое си дъх и реши да започва.Седна бавно на земята.Кръстоса си крата направи знак за концентрация и си затвори очите.Започна да се концентрива.Казуми се чустваше доста добре като генин беше станал по самооверен и надут а всъщност още беше в началото на неговото развитие.Леко по леко тои започна да усеща как чакрата минава пред всичките му точки.Тя неспираше да циркулира. Концентрацията му стигаше по високо ниво.След секунди момчето започна да усеща контрола над чакрата си.Тялото му беше спокоино и уравновесено.Ума му и тялото му се бяха слели в едно.Подуха лек вятър и Казуми реши че е време вече да започва с тренировките.Стана от земята и си отвори очите.Сега наистина усещаше как силата в него кипи.Погледна напред и си набеляза едно дърво на 200 метра от него.Започна да тича до там немного бързо темпо за да загрее.Мина 50 метра и започна да се замисля за някои неща.Чудеше се какъв ли е баща дали някои ден ще го открие,или пък тои вече е мъртъв.Момчето доста мисли над тези въпроси и преди да се усети беше направил 2 обиколки (до дървото и обратно). Отдели се от мислите си замалко и погледна към слънцето.Беше дошло време то да залязва.Понамали малко темпото на тичане и отново се замисли за доста работи.Неспираше да тича.Вече на 5тата обиколка усети че започна да заграва и да се поти.Направи още 2 бързи обиколки и седна на едно място.Беше се леко задъхал и малко поизморил.Почина една минута и стана.Започна да прави упражнения за раздвижване .Небеше тренирал физиката си от доста време и се беше вдървил малко.Изпука си вратат.Започна да си върти рацете,кръста,глезените,китките...Всичко му пукаше.Направи няколко подскока и беше готов да започва.Помисли малко и реши че ще е по добре да започна първо с горната част а после надоло. Премига 2-3 пъти и падна за лицеви опори.Стигна до 5тата и отново самочуствието му се обади и реши че ще му е лесно.Стана огледа се и видя в далечинката едно езерце.Задича се натам.Колкото повече тичаше толкова езерцето се отделечаваше.Момчето спря задъхано.Нямаше намерение да се предаде и зада стигне по бързо се качи на едно дърво и започна да подскача от дърво на дърво.За помалко от 2 минути тои успя да стигне до езерото.То небеше много голямо но гледката около него взе очите на Казуми.Тои гледаше около минута езерото.Беше се изпотил от дичането затова реши да влезне да се разхлади.То небеше много дълбоко,даже беше плитко.Наплиска се и излезна.Взе един голям камък. Видя че беше доста тежък затова немусеискаше да се връща с него чак до площтатката за тренировки. Но не му пречеше и да тренира тук.Качи си камъка на гърба и падна за лицеви опори.Беше по трудно отколкоти си представяше.Правеше ги не много бързо ,все пак неможеше,и когато стигна до 15-тата мо укапаха рацете.Издиша 2-3 пъти тежко и продалжи.С всяка лицева му ставаше по трудно.Стигна до 30-стата и падна по корем с камъка.Предаркули се гръб и се загледа в небето.Започна да трансформира облаците.Един му приличаше на овца друг на дърво и не след дълго усети че е готов да започне с 2-рата серия.Вятъра развяваше косата му.Сложи си камъка на гърба и започна пак.Този път усещаше рацете си като макарони сякаш неможеха да го издържат.Но продалжи да прави.Правеше ги доста по бавно от предния път но все пак имаше още сили.Едвам стигна до 20стата.Другите 5 бяха ад за него но ги изкара.Падна пак на земата и се претъркули.Лежа около 3 минути.Не си усещаше рацете затова реши да започне с коремните мускули.Взе камъка и го сложи на краката си.Започна да прави и му беше по леко.Все пак измората го преследваше.Времето минаваше а Казуми напредваше.Стигна до 50тата и спря.Пое си въздух и продалжи.Направи още 20 и спря.Поизмори се но не мислеше да приклучва.Почина 3 минути и започна пак.Стана му по трудно.Направи още 50 и легна да почива.Леко го домързя но трябавше да стане по силен и то за отрицанетлно време.Почина още 3 минути и стана. Погледна към слънцето след това се съсредоточи и започна да прави подскоци.С всеки подскок косата му се размяташе.От кръста нагоре се чустваше като труп оставаше само краката да се натовари. След всеки подскок му ставаше по трудно.Стигна до 50тия и се спря.Седна на земята по едно дърво. Някак си на Казуми му беше спокоино и безразлично.Очите му се бяха напълнили с радост и сияеха. Почина още 3 минути и започна пак с подскоците.Докато подскачаше се беше загледал в едно врабче. Направи оше 50 и се беше преоморил.Легна и започна да се разлага.След около 5 минути стана горе долу отпочинал.Видя как езерцето леко се движеше.Доиде му една по добра идея за последната си тренировка.Влезна в водата.Набеляза си една цел на 50-100 метра от него и тръгна да тича в водата натам.Движеше се бавно но се натоварваше повече.Измина 30 метра и се задъха.Затвори очи и се концентрира.Пое повече контрол над чакрата си и успя да продалжи.Разтоянието се смаляваше.Пред очите му леко за размагли.Напъна се намакс и успа да измине 100 метра.Излезна от езерото и падна. Започна леко да му се затварят очите.Неусетно Казуми се унесе в дълъг сън...

15/15/15

Казуми влезна в тренировачната площтатка.Вече беше тренирал тук и затова доняладе познаваше това място.Навлезе малко навътре и откри първото място на което беше тренирал.Походи малко и стигна до него.Седна и започна да се концентрирва.Слънцето печеше силно и от време на време подухваше лек прохладен вятър.Концентрацията му се подобряваше доста по бързо както и контрола над чакрата.След време стана от земята.Поогледа се и се замисли.Изтупа се и се обърна.Досети се за езерцето.Започна да тича с омерено темпо към него.С течение на времето започна да усеща как загрява и се поти.Леко вятъра раздухваше косите му.Някак си на момчето не му беше много за тренировки но трябаше да стане силен. Е все пак беше решил да не се пренатоварва.След време стигна до езерцето.Седна на земята за кратка почивчица.Времето минаваше неусетно а докато това ставаше му хрумна една добра идея.Зада не се изпотява и за да се разведрява реши да тренира в водата.Стана от земята изтупа се пак и влезна в водата.Легна за лицеви опори но изведнъж усети нещо некакто трябва.Стана целия мокар.Издиша няколко пъти пое си въздух и легна да прави лицеви опори.Те се правеха едва едва.Бше му доста трудно но поне неусещаше жегата.Направи 15 и рацете му се поумориха.Въздуха му свършваше.Направи още 5 едва едва и стана.Доста се задъха.Седна на брега за да почине и поеме вуздух.Леко го домурзя. След 2-3 минути стана и тръгна за 2ра серия.Влезна в водата и си пое здраво въздух.Започна пак да прави.Беше надул бузи и се мъчеше.Времето се изясняваше все повече а на момчето му ставаше по трудно.С всяма лицева му се изкарваше въздуха.Казуми усещаше как течението се носи по водата. Направи още 20 трудно и излезна мокър и обезвъздушен.Леко по леко се възтановяваше.Стана и влезна пак в водата.Започна с подскоците.С всеки подскок водата се плискаше.Този път момчето имаше повечко въздух но пак не му беше лесно.Изморяваше се доста.След 30стия започна да подскача по ниско измората го обиваше. Направи 50 и едва излезна от водата.Излегна се на тревата и стана на нищо.Мислеше вече да свърша затова след 3-4 минути стана и влезна пак в водата.Едва ги праеше но не се отказваше.Този път спря на 30 стата.Падна по груб в водата и се изми от тревата.Полежа малко на дъното и стана.Една пак излезна от водата.Трябваше мо някаква почивка затова тръгна нанякаде ...

7/8/5

Болт искал да научи Kage Bunshin no Jutsu - Shadow Clone Technique-Ранг-Д;10 Чакра за 20 клонинга; но първо трябвало да научи да прави обикновенни 1 Kage Bunshin no Jutsu (клонинг).Той започнал да събира чакра много време .......Като събрал чакра той опитал но направил Буншин но джутсу.Момчето събрало чакра отново и пак направило Буншин но джутсо макар че се опитвало Kage Bunshin no Jutsu.Болт сабрал чакра и подходил умно като се концентрирал е знаел че ще направи Буншин но джутсо ако се опита.Той решил че може да се справи но трябва да се концентрира и да усети пълно всичко в него.Така Той щял да усети как да направи 1 Kage Bunshin no Jutsu (клонинг).Той направил 1 Буншин клонинг след това почуствал и видял че няма чакра този буншин.Той разбрал че Kage Bunshin клонинг има чакра и това което иска да направи ще стане лесно.
-Първо на всичко трябва да вложа най-много чакра и концентрация от всякога !
Момчето се концентрирало и направило опит и този път направил 20 Буншин но джутсо но не и това което иска .
-Защо стават само буншин но джутсо се ядосало момчето .....
Болт направил още един опит с пълна чакра и концентрация и този път направил 30 Буншин но джутсо но не и 1 Kage Bunshin no Jutsu (клонинг).
-Ставам все по-добър с Буншин но джутсо но искам 1 Kage Bunshin no Jutsu (клонинг) :@
Момчето правило опит след опит все по уверено ! Направило 40 буншин после 50 60 70 80 90.....
-Ох добре,въздъхнало момчето изморих се но няма да се отказвам !!!!
То започнало отново с опитите и направило 200 буншин.
Болт толкова се надахал събрал максимум чакра концентрирал се до максимум и извикал:
-Kage Bunshin no Jutsu (клонинг) !!

//справих ли се

Пич не моеш да учиш тая техника тя е ранк Б ти си генин можеш да учиш само Е , Д , Ц