Отбор 1

Той почти успя но когато отскочи неможеше да се завърти.

Юки тотално се ядоса беше се старал нтолкава много сега той започна да си мисли дали изобщо заслужава
тази лента за глава той отвързал лентата прибрал я наблизо и казал че чак когато научи техниката чак само
тогава може да си сложи лентата само тогавва мога да се нарека шиноби мойта цел е да върна кланаа си и да
му дам слава която така не можахме да получим толкова колкото заслужавахме и това ще е първата ми
крачка в това се заклевам аз и също така се заклевам че ще науча тази техника започнахда тичам към сен сей с пълната
ми бързина застанах пред него и го ритнах в лицето с всичка сила
тогава внимателно отскочих за да не направя случайна грешко но не достатъчно внимателно за да не го
проваля защото не съм отскочил достатъчно силно
тога застанах зад него мислейки си далитози път ще успея тогва си казах не няма да се съмнявам в себе си
вярвам-вярвам че ще успея да го направя никога повече никога повече няма да направя грешка не мога да си я
позволя тогава осъзнах че виме във въздуха прекалено много време тогава се преобърнах много внимателно
да не повторя същата грешка два пъти обърнах се и го ударих с кракът със се всичка сила

докато го гледах как слиза за надолу си мислех как този път ще успея и как нищо няма да ми пречи
да постигна своите цели това нещо което правя в момента не е просто джутсу това това е символ
на това което мога и което ще направя ще догажа че клана ми заслежаваше повече от това което получи
после се обърнах пак много внимателно за да не направря грешка на това обръщане не изкам пак да розачоровам
нито сен сеи нито себе си и тога осъзнах че трябва да го ударя ударих го с всичка сила с раката си
като го гледах как пада надолу отново пак се замислих дали някога ще мога да съм на нивото на
сен сей дали това каквото се заклех е непостижимо дали ми е писано сега да успея дали ми е писано да съм шиноби
но ако се откажа сега никога няма да разбера на не изкам да се окажа убит и захвърлен във гората
като някакво животно дали изкам да рискувам това но какво говоря майка ми брат ми баща ми никой
от моят клан не би си и помислил дори част от това аз съм срам за клана си
тогава разбрах че почти сме стигнали земята и скоро ще трябва да ударя попитах моят сен сей:
Готов ли готов ли си сенсей защото няма да згреша.Де да бях толкова самоуверен колкото звучах ааааа
Shishi Rendan
Отскочих много наза Е сенсей този път добре ли се справих моля кажи че е добре
Кажи ми че усилията не са били напразно кажи ми го моля те
Сен сей каи ми вече де не ме дръж в напрежение.

- Добре Юки справи се с техниката. Сенсеят го погледна, беше се изморил и му личеше.

Наруто Узумаки написа:- Добре Юки справи се с техниката. Сенсеят го погледна, беше се изморил и му личеше.

Благодаря сен сей А може ли да ме научиш на Goukakyuu no Jutsu -

п.п (сега няма ли да е по лесно защото чакрата ми е katon)

може ! Юки не прави техниките с снимки 4е няма да се приемат...

Юки за заемал чуствал се отпочинал и готов за всяко предизвикателство таака казал си ще се справя.
Започна с събирането на определеното количество чакра към устата през товова време се разконцентрирал
и всичко отиде напразно малко се изчерви след като направи такава начинаеща грешка като
да си загуби концентрацията си и така той отново започвал да си концентрира и да си разпределя правилно
чакрата. и започнал да прави знаците докато ги правил и казвал имената им си загубил концентрацията
наново и този път наистина се ядосал и направил сичко отново и прекалил с бързината и тотално объркал
нещата накрая му писнало и тръгнал да си седа но тогава се сетил в какво се бе зарекъл и си помислил
дали брат му дали баща му дори и майка му дали те щяха да се откажат толкова лесно без дори да съм изхабил
чак толкова чакра и не съм много уморен даже не се постарах и се зачудих защо се предадох толкава лестно
до там ли ми стигат нервите аз не съм ли от онези които се предават леснно защо тогава го направих
така да пробваме от ново бавно спокойно коцентрирайсе но не прекалено за да се случи нещо много
тъпо като да заспиш напримерно това би било глупаво но все пак да се върнем към джутсуто така чакра
към устата змя , овен , маймуна , глиган , кон , тигър Goukakyuu no Jutsu но пламъчето което излязло било
много малко и било за смях сенсеят му изглеждал разочарован а съотборниците му се смеели той
въздъхнал сан-сеят му също знам знам казал той това не означава че ще се предам отново започвам
да разпределям чакрата и да я изхвърлям като се натруппа прекалено и като дойде перфекната пропорция
Почнах ЗМЯ ОВЕН МАЙМУНА ГЛИГАН КОН ТИГЪР Katon Goukakyuu no Jutsu значително се беше подобрило
ноне беше добро той се отчая и сенсеят му каза да не се отчайва и му разказал че когато той учил
тази техника му тряябвало много време и тренировка и че за втори път се справял сравнително добле
и че не трябва да си толкова изсквателен към себе си и да не се предав стига винаги даа опитваш
рано или късно дори и най-слабият геннин ще се справи а те познавам Юки ти не си слаб ако се поста-
раеш повече няма да има нищо на света което ще може да те спре знам че можеш аз вярвам в теб
сега и ти трябва да повярваш в себе си знам че са ако повярваш ще постигнеш много сега покажи ми ка-
кво имаш хлапе накарай този учител да се гордее че те има за ученик Юки отвърна разбрано сен сей
така концентрирам чакрата си ЗМЯ ОВЕН МАЙМУНА ГЛИГАН КОН ТИГЪР Katon Goukakyuu no Jutsu
близо беше но не успя хайде знам че ще можеш опитай пак знам че следващия път ще успееш пре-
чуствам го давай Юки ти можеш.
Не не мога отвърнал той не вярвам в себе си изгубих цялата си вяра сен сей знам че винаги ще си
остана генин и тази техника не е по силите ми знам че сега си мислиш че просто ми е писнало но още
от миналата техника имам съмнения дали мога да нареча себе си шиноби.
Хаа.Само това ли беше три четири опита и се отказа само това ли можеш има хора тренирали
това джутсу стотици пъти докато успеят а ти опита едва 4 пъти това е позорно ако само такава е воля
та ти наистина има защо да се съмняваш дали заслужаваш да наречеш себе си шиноби може да спрем до
тука и да не разберем дали ще успееш и можеш да се самосъжеляваш цял живот
или ще се опиташ и ще успееш.Юки попита от къде знае че ще успея?Тогава сен сеят казал че има
вяра в него сега изкам да си събереш чакрата и даа изпълниш това джутсу изкам да го извикаш с
свичка сила и после да кажеш че няма да се съмняваш никога повече в способностите си.ДОбре сен сей


ЗАПОЧВАМЕ



Не трябва да се пробваля това не опция ще те накарам да се гордееш с мен сен сей също така НЯМА НИКОГА ДА СЕ СЪМНЯВАМ ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВЯ


KATON Goukakyuu no Jutsu

Юки научи техниката. Така той разбра че има Катон чакра

Сен-Сей научи ме на Nawanuke no Jutsu - Escaping SkillРанг-Е

(колко реда)

10 реда...

Така сен сейт какал на Юки да вземе въже че за това джутсу ще е нужно Юки изтичал до
другата стая той огледал стаята внимателно за да види въжето отшал при въжетата и избрал
най-дебелото и дълго-въже изкал вси пак по голямо предизвикателство мислейки си че това
джустсу ще е лесо за научаване казал си на ум че това няма да е никак трудно и че това джутсу
и академик може да го научи как той вече завършил генин да не може да се справи с такава
аматюрска техика но тогава решил да не подценява техниката защото да подцениш нещо
ще е още по срамно дори и от грешен опит за такова джутсу така той взел въжето и се отпрравил
уверено към стаята отворил врътата и казал на сенсеят че е взел най-дебелото въже което намерил
и му казал като го завърже много здраво с максимална сила дори толкова че да не мога да дишам.
когато сен сеят му го завързал той веднага почнал и много бързо се освободил -Лесна работа казал той
вие как мислите справих ли се

Пич пиши цялото име на техниката + това което прави...

Написал съм го преди това Nawanuke no Jutsu - Escaping SkillРанг-Е отвръзваш се ако са те завързали с въже

Аксел дойде тук като бе решен да научи Hayabusa Otoshi - Peregrine Falcon Drop-Ранг-Д;5 Чакра;20дмг. Трябваше му само разгрявка, защото това бе тайджуцо. Момчето започна да тренира като разгряваше и то доста добре. Подскачаше наляво надясно като загряваше краката си. Направи лека тренировка с катаната като разгря и ръцете си. Започна да тренира върху едно "подвижно" чучело. Щом го хвана скочи от едно дърво. Уви крака около чучелото като концентрираше Райтон около себе си. Като се приземиха чучелото бе на парчета. а благодарение на Райтон Аксел остана непокътнат. Мислеше само за Темари което го разсейваше, но той по някакъв начин успя да се концентрира. Мислите за изпита изместиха тези за Тем. Момчето продължаваше с опитите като бавно успяваше. Трябваше да смаже главата му на много малки парчета. Бавно, но сигурно той успяваше и накрая извика с все глас:
- Hayabusa Otoshi - Peregrine Falcon Drop-Ранг-Д;5 Чакра;20дмг! - Като взе няколко чучела. Скочи от дървото като едно по едно ги пускаше чрез въртележка. Това бе едно малко допълнение към техниката. Това допълнение бе ефективно срещу повече от един враг. След като ги разхвърли остана едно единствено чучело в тази зона на поляната. Момчето го хвана здраво като го набучи с кунаи и скочи от дървото заедно с него. Аксел седна върху чучелото като уви крака около него. Накрая го пусна десет метра преди повърхността. След като го пусна го набучи с шурикени и щом се приземи го разсече с катаната си.

moje li da se zapisha

да може

moje li da naucha Suiton: Mizurappa - Water Release: Violent Water Wave Ранк Д , 25 чакра , 30 дмг

Тренировка на Катон Риука но Джуцо


Итачи пробва да напраи един пат Руюката но не може той опита пак.Итачи се изкашля няколко пъти, докато се отърва от вкуса на дим в устата си. Опитваше се да не показва емоциите си, макар че наистина се радваше заради прогреса си с новата техника. Изглежда промяната в сместа беше към по-добро. Вече щеше да прави опитите си по-този начин, надявайки се, че така ще се справи по-бързо. Нямаше търпение да научи джутсуто и да го използва в битка, тъй като потенциала му не беше никак малко. Жицата съсредоточаваше мощта на пламъка в една точка и това правеше техниката по-силна. При другите огнени техники се оформяше поне една топка и така силата се губеше при контакта с целта. Генина осъзна всичко това току що и това още повече го мотивира да продължава напред, без много много да му мисли, защото бе тръгнал по правилния път или поне така изглеждаше. Скоро щеше да разбере със сигурност, а сега трябваше да се концентрира върху третия си опит. Вече знаеше горе долу към какво трябва да се насочи, така че бе по-спокоен. Беше започнал добре, значи щеше да завърши така, стига да не обърка нещо, наистина много. Трябваше да се постарае, защото техниката не беше лесна за научаване, независимо колко разстояние по жицата бе минал. Тя все пак беше Ц ранг и макар че и другите огнени джутсута бяха в тази категория, можеше доста да се озори. Не искаше да си припомня тренировките за Katon: Goukakyuu no jutsu. Тогава бе първия му сблъсък с огъня, което правеше изучаването още по-трудно. Трябваше да даде всичко от себе си сега, както бе направил и преди, защото всичко това си беше сериозно и нямаше място за грешки.
Итачи отново се изкашля, когато реши, че ще започне отново с техниката. Реши да не поглежда към сенсейката, защото това щеше да покаже, че е доволен от себе си, което значи че е очаквал по-малко. Това бе признак на слабост и момчето трябваше да го прикрие. Обаче време за губене нямаше, затова гореща или не, техниката трябваше да се тренира. Итачи бързо скръсти сийл тигър с пръсти и се загледа в дървената колона. Така щеше да се концентрира по добре. Затварянето на очите не бе добра идея, така че сега следеше целта си с поглед. Никога не трябваше да я изпуска, макар че в случая бе неодушевен предмет. След няколко секунди бе готов с насочването на чакрата към дробовете и сега трябваше да събере достатъчно количество. Щеше да се опита да спази същата пропорция, като в предния опит. Може би самочувствието, което бе получил от малкия успех, щеше да му помогне сега. Всякаква помощ бе добре дошла. Катониста се опита да мисли само за чакрата в дробовете си, за да може да вложи всички сили в събирането й. Количеството й отново бе намаляло – нямаше как, тази тренировка сигурно щеше да го изцеди. Той усещаше, че в дробовете му вече има солидно количество от синята енергия, но щеше да продължи още. Може би ако спазеше пропорцията, но увеличеше и двете съставки щеше да има по-голям ефект. Точно това планираше да направи. Здраво стисна ръцете си, продължавайки да е формирал сийла, с който завършваха катоните. Вените по ръцете му бяха изпълнени с кръв и изпъкваха. Усети, че е близо да максималния капацитет на дробовете си, а трябваше да остави място и за въздуха, затова приключи с тази част от процеса. Беше ред на формирането на струята. Щеше да придаде някаква форма на чакрата преди да добави въздуха и когато пламъка е готов, щеше да довърши. Вече бе свикнал с ивицата, макар че не му се беше получила точно както трябва в първите два опита. Може би сега щеше да има по-голям ефект. Скоро бе готов и с това и дойде ред на най-важното, а именно запалването на чакрата. Той си пое дълбоко въздух и усещайки паренето в гърлото си, го повтори. Сега сместа бе готова и трябваше да се дооформи – нелека задача имайки предвид пламъците в дробовете. Все пак не можеше да пропусне това. Не трябваше да се бави тъй като щеше да се нарани. Скоро бе готов за изхвърлянето. Стисна още по здраво жицата, при което се чу един неприятен, но тих звук. Някак инстинктивно оформи кръгче с палеца и показалеца на дясната си ръка, но то се използваше при насочването на другите техники. Когато завърши със всички приготовления си припомни сийловете и тихо ги прошепна докато ги правеше с пръсти. Опитваше се да игнорира паренето в гърдите си, до колкото бе възможно. След четвъртия сийл извика:
- Katon: Ryuuka no jutsu , но не направи нищо.Итачи размаха с ръка, за да разкара пушилката от лицето си и се изкашля. Изглежда пак бе объркал нещо. Може би нещо бе нарушило концентрацията му в последния момент и затова опита му не беше успешен. Той нямаше представа защо не се бе получило, но пък реакцията на сенсея му подсказа, че неуспеха му е бил звучен. Предпочиташе да тренира без нейна помощ, макар че можеше да му даде някакви съвети. Трябваше да го убеди, че няма проблеми, за да не се намесва. Генина се обърна към него, като с лека усмивка й отговори:


-Не, не… всичко е наред сенсей…
Гласът му прозвуча някак лигаво, което до някъде можеше да помогне в целта му. Не беше особено убедителен в изказванията си, но сега сякаш се бе получило. Трябваше да помисли какво бе объркал. Може би сместа не беше наред или пък не бе изпратил нишката добре по жицата, но нещо бе направено грешно. Това не го устройваше. Нямаше място за грешки и ако искаше да научи техниката трябваше да се постарае повече. Поне правеше грешките сега, а не когато бе важно и може би живота му зависи от правилното изпълнение. Тези мисли му давах някакъв кураж и свобода в действията, но отново не искаше да бърка много при ученето. Може би вече бе време да се заеме сериозно и да вложи всичките си сили в този опит. Съмняваше се да е последния, но можеше поне да направи някакъв напредък, което щеше да му даде надежда. В последния не бе постигнал нищо и това развали инерцията, която мислеше, че има след малкото горене по жицата по време на втория опит. Опитваше се сам да се убеди, че ще успее. Надяваше се да е така, но не бе сигурен. Все още нямаше нищо на яве, а бе пробвал няколко пъти. С това темпо щеше да остане без чакра за нула време и след това нямаше да може да продължи. Тези мисли доста го стряскаха, но едновременно го караха да се вземе в ръце, ако желаеше да научи това джутсу. Наистина го искаше и стискаше палци, тази цел да е по неговите възможности. Нямаше как да разбере освен да опитва отново и отново. Имаше два изхода от ситуацията – успех и неуспех, като второто беше отказа – нещо което Итачи рядко предприемаше. Техниката трябваше много да му се опъне, дори само да си помисли за отказване. Тази възможност винаги присъстваше, независимо дари е породена от отчаяние, умора или просто скука. Едно истинско шиноби не трябваше да приема отказа и провала. Стига да има някакъв, дори минимален шанс за успех трябваше да се търси. Колкото и да беше трудно и каквито и да са препятствията опита винаги си струваше. Дори да беше изгубена кауза, трябваше да се продължава напред. Тези мисли дадоха сили на момчето да продължи. То все още не предприемаше подобно действие и мислеше, че ако даваше всичко от себе си, нямаше да се наложи да се стига до нещо подобно. Трябваше да започва с четвъртия си опит за някакъв прогрес по техниката. Първата стъпка бе заставането в позиция и съсредоточаването. Може би още тук бъркаше. Сигурно прибързваше със следващите етапи на техниката и забравяше този, който на пръв поглед не бе много важен, но всъщност бе основата. И точно като сграда – когато основата е слаба цялата конструкция поддава.Щеше да се подготви по-добре за този опит. Нямаше друг избор ако искаше да има някакъв напредък. Знаеше че няма да е никак лесно, но когато беше лесно, просто нямаше ефект. А това бе едно от най-важните неща в случая. Ефекта след научаването на техниката. Дори нещо, не чак толкова голямо и значимо, като изучаването на едно джутсу можеше да се отрази върху характера на една нинджа и само за няколко опита, да научи много неща за себе си. Като цяло на всичко това трябваше да се гледа хладнокръвно. Най-голямата грешка беше да се отчаяш или да се панираш, защото така нямаше да постигнеш абсолютно нищо.Итачи взе жицата и я огледа. Вече бе черна в началото, но това се дължеше на пушека и на малкото запалване във втория опит. Видимо беше, че това не е достатъчно и трябваше да се поработи по въпроса. Той още от сега захапа металната ивица. Стисна я здраво с предните си зъби, защото щеше да се получи доста нелепо да е готов за техниката и точно в момента, когато мисли да я изпълни, жицата да падне и да стане едно нищо. След това затвори очи. По време на битка нямаше да има възможност да го направи, но сега щеше, защото мислеше, че така ще се концентрира по добре. След като скръсти сийл тигър с пръстите си се опита бързо да обърне чакра потока си към дробовете. Все още не събираше чакра. Трябваше да се съсредоточи само върху това и да изчисти съзнанието си от всякакви други мисли. В момента място за тях там нямаше, така че бяха излишни. Нямаше да му помогнат в този момент. Стоя няколко секунди без да мърда или да предприема нищо и започна да извлича чакра от тялото си. Крайно време беше да започва. Надяваше се концентрацията му да е така и до края, тъй като това беше от особено голямо значение. Искаше да консервира едно солидно количество чакра, за да може този път да изпълни техниката и да има някакъв прогрес. В момента стоеше да нулата и това го влудяваше. Усети как се отклонява от концентрацията си с ненужни мисли и отново се опита да се отдаде само на събирането на чакра в дробовете. Мислеше, че до момента се справя добре със задачата си, да не обръща внимание около него, но още бе едва началото. Трябваше да бъде така до края. На лицето на катониста бе изписано спокойствие и сякаш нищо не може да наруши съсредоточаването му. Всъщност вече имаше стабилна основа на сместа, но количеството на синята енергия не бе достатъчно. Трябваше да добави още, докато достигне до едно определено количество, което ще му е достатъчно за един сравнително добър опит. Скоро усети, че вече е консервирал достатъчно и трябваше да се насочи към оформянето на чакрата, като ивица. Итачи бе забелязал, че в последния му опит, че пламъците не можеха да се задържат на жицата. Изглежда трябваше да е по-прецизен във формата и да се съсредоточи върху тази част от техниката. Опитваше се да направи чакрата си в по-тънка нишка, което бе трудно като за първи път, но трябваше да се свиква. Ако пламъците бяха бавни щяха да се движат като змия и нямаше да достигнат до края на жицата. Трябваше да се изпратят с голяма скорост, за да бъде движението им праволинейно. Скоростта щеше да се получи от плътността на сместа и този път генина планираше да не добавя чак толкова много въздух. Не искаше огъня да гори за дълго, а да бъде бърз. Щеше да компенсира едното, с другото. Идваха му много идеи относно промяна в опитите, което му даваше увереност да експериментира и да се опитва да подобрява постижението си всеки път.Скоро бе готов с оформянето. Бе му отнело много време, но си струваше. Ивицата можеше да развали формата си на някои места при запалването, но нямаше какво да се направи. Момчето бе готово и за този момент и си пое дълбоко въздух, колкото да подпали чакрата – щеше да заложи на плътността. Веднага усети парене в дробовете си и трябваше да побърза. Припомни си сийловете на ум няколко пъти и започна с първия. Усети как пламъка в тялото му се надига и трябваше да го задържи до изпълняването на всички етапи от техниката. Добави и останалите печати, като при завършването им извика:
- Katon: Ryuuka no jutsu!
Опита се този път да е по-прецизен с насочването. Ивицата трябваше да се движи, точно по жицата, което нямаше да е никак лесно, но с времето щеше да постигне този ефект. Итачи падна на колене след опита и отвори очи. Нямаше представа какво е станало, но знаеше, че този опит го бе изцедил доста и се надяваше наистина да има някакъв напредък.

Момчето щеше да научи няколко техники преди изпита. Аксел реши да започне с Kirigakure no Jutsu -Ранг-Д;15Чакра;създава плътна мъгла. Започна да концентрира чакрата си около себе си като създаваше плътен щит от чакрата. Щом създаде щита той започна да го концентрира. Започна да използва Суйтон смесен с Райтон от наличието на вода във въздуха. Щом момчето направи това той започна да тренира усилено. Разгряваше си като развиваше и рефлекси. След като направи това той разгря ръцете си и се провикна с все глас:
- Kirigakure no Jutsu -Ранг-Д;15Чакра;създава плътна мъгла! - След това разпръсна чакрата си навсякъде из въздуха. Той я контролираше и използваше водата във въздуха за да може мъглата да се разпространи навсякъде. Момчето изгаряше от нетърпение изпита да започне. Щеше да направи всичко за да успее с него. Въпреки, че това зависеше изцяло от него, той се притесняваше. Всичко щеше да е идеално за него. Аксел разпространяваше мъглата на близо и надалеч като си играеше с мъглата. Това бе умение което щеше да е много ефективно ако го използваш правилно и ако знаеш особенностите на мъглата. Той знаеше това. Бе от Кири, а там това е от голямо значение. Успееше ли с техниката, щеше да продължи с другата. Ако имаше битка между хора на чуунинския изпит, нямаше да може да се бие ако противникът му бе Темари. Все пак я обичаше и не искаше да я ранява, но това не зависеше от него. Все някога щяха да се изправят един срещу друг и тогава щеше да се разбере колко е силна тяхната връзка.

Забуза бе много доволен че е genin той беше сигорен в себе си но сега вече идва трудната част джуцото за атака е много трудно след Забуза започна да събира чакра той се надяваше да успее и с това джуцо затвори очи и извика Suiton: Mizurappa - Water Release: Violent Water Wave но видя че техниката е станала много зле той не се отказа започна отново за събира чакра но след не дълго време той забра достатачно чакра направи знаците и извика но Suiton: Mizurappa - Water Release: Violent Water Wave видя че отново техниката не е станала добре той седна малко на земята и се замисли ако се предаде сега няма да стаче чунин и да се докаже че не е слабак но ако продължи може да не успее но той беше казъл че никога няма да се предаде каквото и да става той стана от земята по сериозен от преди започна отново да събира чакра сел малко то реши че е събрал достатъчно количество чакра стиста очи средоточи се в техниката като мислише само как ще успее и със третата техника направи много добре знаците надяваше се да успее и извика Suiton: Mizurappa - Water Release: Violent Water Wave , Забуза отвори очи и видя че техниата е станала добре но не дастатачно колкото трябваше, той седна изпи една вода той стана и отново започна да сабира чакра след не много време момчето стисна очи направи знаците и извика Suiton: Mizurappa - Water Release: Violent Water Wave но видя че техниката отново не е добре той си каза какво ти става бе Забуза става зле като тази техника не можеш да научиш....., я се стягай ако тук се затрудняваш къде по нагоре след тези думи той отвово събра чакра много бързо защото беше вече ядосан стисна здраво учи направи знаците кота мислише само за техниката направи зваците и извика Suiton: Mizurappa - Water Release: Violent Water Wave ........

Момчето седна за да си почине след последната техника. Вече се бе записал за чуунинския изпит, но му трябваха още техники за да успее да победи. След като стана погледна каталога с техники и реши да научи Chidori Katana(Ninjutsu)-Ранг-Д;25 чакра;40дмг. Трябваше му катана и той я имаше. Извади я като разгледа описанието на техниката. Знаеше, че ако се падне срещу противник със Суйтон, щеше да има поне 70% от победата, защото Суйтон спомага Райтон. Това го знаеше и то доста добре. След последната техника реши да потренира с катаната си. Утре бе денят на чуунинския изпит и Аксел щеше да се подготви доста добре. Райтон не бе изгодно, защото имаше много малко техники с които можеше да се справи, но пък затова тренираше и други техники. Момчето разсече няколко чучела с меча си след което се спря за малко. Концентрираше чакрата в тялото си и то предимно в ръката с която държеше меча, но и в другата ръка имаше запазена Райтон за да може да прави заблуди и да успява. Момчето концентрира Райтон в двете си ръце като започна да прехвърля Райтон-а от ръцете в катаната си. Бавно, но сигурно Аксел усещаше как чакрата се прехвърля в меча и си личеше по-това, че катаната натежаваше, но дори това не пречеше. Роуз прехвърли цялата насъбрана Райтон в катаната си като около нея започнаха да се премятат няколко малки светкавици. Момчето се концентрира още повече и катаната засвети ярко. Сега обаче остана по-трудната част. Трябваше да докаже силата на катаната в този й вид. Момчето щеше да се специализира в това и явно имаше талант. Започна да тича към едно чучело след което замахна с катаната. Прехвърли я в другата ръка като острието сочеше назад. Мина зад чучелото и го удари с все сила.
- Работи! - Каза момчето след което седна да си почива.

може ли да науча Mizurappa - Violent Water Wave-Ранг-Ц;25Чакра;30Дмг