Фуживара Нагато Съб Апр 24, 2010 2:37 pm
След като Фуживара беше минал и 3те кръга на чунинският изпит и най - накрая беше станал чунин, той реши да се върне на тренировачната площадка и да потренира някоя нова техника. Преди Соске да дойде на площадката той беше отишъл в офисът на мизукагето и го беше попитал за някоя силна техника, а мизукагето му беше казал Shunshin no Jutsu - Body Flicker TechniqueРанг-Б;20Чакра;Телепортация на къси разтояния. Момчето разбра какво прави шуншинът и реши да я научи, чунинът знаеше, че тази технина беше доста полезна с нея можеше да се телепортира на разстояния. Фуживара знаеше, че щеше да се потруди доста за тази техника, но какво да се прави той искаше да я научи. Момчето започна да събира чакра и да я концентрира в кракатаси, момчето реши да пробва какво ще стане, дали щеше да бъде късметлия и да успее от първият път, той знаеше, че няма да се получи но нищо не му пречеше да се пробва. Фуживара започна да се оглежда за някое по голямо дърво, това беше неговата цел той трябваше да се телепортне дълеч от дървото а не да си забие главата, ако успееше момчето щеше да знае, че е научило тази полезна техника, не след дълго оглеждане той видя едно дръвче високо около 15 - 20 метра, това беше прекрасното дърво за това упражнение. Фуживара се запъти на там, след като беше на около 25 метра от дървото момчето се засили с все сила срещу дървото, след като беше на около 5 метра от него, Соске направи нужните знаци и извика Shunshin no Jutsu - Body Flicker TechniqueРанг-Б;20Чакра;Телепортация на къси разтояния, но нищо не се получи а за сметка на това, той се заби право в дървото. След удара момчето се изправи и си каза:
- Уххх как ме заболя ма*каму, явно няма да стане толкова лесно колкото си мислех ще се хвърли бая труд по тази техника. Не след дълго момчето реши да се концентрира да прочисти съзнанието си от всички негативни мисли. Момчето затвори очи и се порбва да медитира и концентрира своята чакра, след като момчето отвори очите си той се беше върнал отново на онзи прекрасен плаж, този път момчето не дойде да позяпа някоя красива какичка ми да се отпусни напълно и да забрави за всички стрес, който преживя тази дълга и изморителна седмица. Соске се изправи и реши малко да се поразходи из плажа, момчето се разхожда точно на брегът от време на време усещаше как водата го пръскаше по глезените, а пясака изгаряше петата му, но след като краката му се мокриха чак до глезените, момчето не усещаше горещината на пясакът, на момчето толкова много му се искаше да се гмуркне в морето но той не беше за това тук той трябваше да си намери някое уютно местенце за почивка и размисъл, той искаше да седне под някое голямо дърво и да гледа морето, също и залезът който щеше да се покаже скоро време. Докато вървеше момчето не спираше да се оглежда за някое дърво, искаше му се по скоро да седне и да си почине, през последните дни момчето не спираше да се бие и да се изморява, също и да му се защрасяваше живота. Докато момчето си обикаляше и се оглеждаше, той успя да види една палма, явно беше че Фуживара за първи път виждаше такова дърво но то беше доста красиво и беше перфектното място да седне там и да си почива, също и да поразмислява малко за бъдещето си, също и заминалото си. Фуживара се запъти към палмата и седна под голямата и обширна сянка, момчето се наслаждаваше на пейзажа също и на приятният морски бриз. На Фуживара не му се махаше от тук, това беше райско кътче местенцето беше просто превъзходно климътат беше неповторим всичко тука беше прекрасно, както каза по рано Соске това беше райско кътче. Фуживара усещаше как се успокоява как забравя за гневът, също как мозакът му от непозитивен се превръщаше в позитивен. Това беше много добре момчето губеше своята ярост желание за утмащение и такива. Соске си спомняше как онзи капитан го биеше в академията в Коноха, тука нямаше такива проблеми както там. Шинобито разбираше колко по добре беше, че се е преместил в Кири, тука поне сенсеите му него малтретираха както в Коноха или дори собственият му баща, който го спукваше от бои защото просто момчето беше умно. В това нямаше нищо лошо, но един ден целият свят щеше да изпита гневът на Фуживара който щеше да намери още хора които искат да покажа на светъ каква е истинската сила, върхо тези които така се подиграваха с момчето. А от вън истинското тяло на Фуживара кипеше от чакра на мястото на вените му там се бяха обозначили чакра каналите му, цялото му тяло беше подуто как цялата чакра в него кипеше, все едно беше волкан който не се е пробуждал от стотици години и изведнъж щеше да гръмне направо. Фуживара усети как отново тъмнотата го обгръща, затова реши малко да се концентрира както трябва, той не спираше да гледа към морето то го успокояваше. А от вънка също си личеше как момчето беше започнало да се успокоява. Фуживара смяташе че вече е почти готов, но не искаше да се прецаква както по предните пъти, затова нямаше да започва още от сега. Момчето продължаваше да съзарцава морето, тъкмо беше началото на залезът, а момчето неискаше да пропусне нещо толкова красиво, Соске гледаше как слънцето падаше на доло а на нейно място излизаше луната. Гледката беше удивителна, неповторима, измутелна, Фуживара можеше още неща да изброи но нямаше смисъл, момчето неможеше да упише красотата която беше видял с собствените си очи, тя просто бледнееше пред каквоти да е, а нещатата бяха още по красиви с отражението на морското сияние. Изведнъж Фуживара се събуди от малката си дрямка и медитация, беше го фраснала една ябалка, явно момчето беше под ябалково дръвче, сега беше времето да се пробва на ново да се опита да направи техника. Фуживара се изправи и се върна на обичайните за тази тренировка 30 – 35 метра. Фуживара концентрира чакрата в краката си, след това се засили право срещу дървото готов на всичко да се справи с тази тренировка, момчето вече беше на 10тия метар тогава то направи нужините знаци и извика с все сила Shunshin no Jutsu - Body Flicker TechniqueРанг-Б;20Чакра;Телепортация на къси разтояния