Тренировка на Катон Риука но Джуцо
Итачи пробва да напраи един пат Руюката но не може той опита пак.Итачи се изкашля няколко пъти, докато се отърва от вкуса на дим в устата си. Опитваше се да не показва емоциите си, макар че наистина се радваше заради прогреса си с новата техника. Изглежда промяната в сместа беше към по-добро. Вече щеше да прави опитите си по-този начин, надявайки се, че така ще се справи по-бързо. Нямаше търпение да научи джутсуто и да го използва в битка, тъй като потенциала му не беше никак малко. Жицата съсредоточаваше мощта на пламъка в една точка и това правеше техниката по-силна. При другите огнени техники се оформяше поне една топка и така силата се губеше при контакта с целта. Генина осъзна всичко това току що и това още повече го мотивира да продължава напред, без много много да му мисли, защото бе тръгнал по правилния път или поне така изглеждаше. Скоро щеше да разбере със сигурност, а сега трябваше да се концентрира върху третия си опит. Вече знаеше горе долу към какво трябва да се насочи, така че бе по-спокоен. Беше започнал добре, значи щеше да завърши така, стига да не обърка нещо, наистина много. Трябваше да се постарае, защото техниката не беше лесна за научаване, независимо колко разстояние по жицата бе минал. Тя все пак беше Ц ранг и макар че и другите огнени джутсута бяха в тази категория, можеше доста да се озори. Не искаше да си припомня тренировките за Katon: Goukakyuu no jutsu. Тогава бе първия му сблъсък с огъня, което правеше изучаването още по-трудно. Трябваше да даде всичко от себе си сега, както бе направил и преди, защото всичко това си беше сериозно и нямаше място за грешки.
Итачи отново се изкашля, когато реши, че ще започне отново с техниката. Реши да не поглежда към сенсейката, защото това щеше да покаже, че е доволен от себе си, което значи че е очаквал по-малко. Това бе признак на слабост и момчето трябваше да го прикрие. Обаче време за губене нямаше, затова гореща или не, техниката трябваше да се тренира. Итачи бързо скръсти сийл тигър с пръсти и се загледа в дървената колона. Така щеше да се концентрира по добре. Затварянето на очите не бе добра идея, така че сега следеше целта си с поглед. Никога не трябваше да я изпуска, макар че в случая бе неодушевен предмет. След няколко секунди бе готов с насочването на чакрата към дробовете и сега трябваше да събере достатъчно количество. Щеше да се опита да спази същата пропорция, като в предния опит. Може би самочувствието, което бе получил от малкия успех, щеше да му помогне сега. Всякаква помощ бе добре дошла. Катониста се опита да мисли само за чакрата в дробовете си, за да може да вложи всички сили в събирането й. Количеството й отново бе намаляло – нямаше как, тази тренировка сигурно щеше да го изцеди. Той усещаше, че в дробовете му вече има солидно количество от синята енергия, но щеше да продължи още. Може би ако спазеше пропорцията, но увеличеше и двете съставки щеше да има по-голям ефект. Точно това планираше да направи. Здраво стисна ръцете си, продължавайки да е формирал сийла, с който завършваха катоните. Вените по ръцете му бяха изпълнени с кръв и изпъкваха. Усети, че е близо да максималния капацитет на дробовете си, а трябваше да остави място и за въздуха, затова приключи с тази част от процеса. Беше ред на формирането на струята. Щеше да придаде някаква форма на чакрата преди да добави въздуха и когато пламъка е готов, щеше да довърши. Вече бе свикнал с ивицата, макар че не му се беше получила точно както трябва в първите два опита. Може би сега щеше да има по-голям ефект. Скоро бе готов и с това и дойде ред на най-важното, а именно запалването на чакрата. Той си пое дълбоко въздух и усещайки паренето в гърлото си, го повтори. Сега сместа бе готова и трябваше да се дооформи – нелека задача имайки предвид пламъците в дробовете. Все пак не можеше да пропусне това. Не трябваше да се бави тъй като щеше да се нарани. Скоро бе готов за изхвърлянето. Стисна още по здраво жицата, при което се чу един неприятен, но тих звук. Някак инстинктивно оформи кръгче с палеца и показалеца на дясната си ръка, но то се използваше при насочването на другите техники. Когато завърши със всички приготовления си припомни сийловете и тихо ги прошепна докато ги правеше с пръсти. Опитваше се да игнорира паренето в гърдите си, до колкото бе възможно. След четвъртия сийл извика:
- Katon: Ryuuka no jutsu , но не направи нищо.Итачи размаха с ръка, за да разкара пушилката от лицето си и се изкашля. Изглежда пак бе объркал нещо. Може би нещо бе нарушило концентрацията му в последния момент и затова опита му не беше успешен. Той нямаше представа защо не се бе получило, но пък реакцията на сенсея му подсказа, че неуспеха му е бил звучен. Предпочиташе да тренира без нейна помощ, макар че можеше да му даде някакви съвети. Трябваше да го убеди, че няма проблеми, за да не се намесва. Генина се обърна към него, като с лека усмивка й отговори:
-Не, не… всичко е наред сенсей…
Гласът му прозвуча някак лигаво, което до някъде можеше да помогне в целта му. Не беше особено убедителен в изказванията си, но сега сякаш се бе получило. Трябваше да помисли какво бе объркал. Може би сместа не беше наред или пък не бе изпратил нишката добре по жицата, но нещо бе направено грешно. Това не го устройваше. Нямаше място за грешки и ако искаше да научи техниката трябваше да се постарае повече. Поне правеше грешките сега, а не когато бе важно и може би живота му зависи от правилното изпълнение. Тези мисли му давах някакъв кураж и свобода в действията, но отново не искаше да бърка много при ученето. Може би вече бе време да се заеме сериозно и да вложи всичките си сили в този опит. Съмняваше се да е последния, но можеше поне да направи някакъв напредък, което щеше да му даде надежда. В последния не бе постигнал нищо и това развали инерцията, която мислеше, че има след малкото горене по жицата по време на втория опит. Опитваше се сам да се убеди, че ще успее. Надяваше се да е така, но не бе сигурен. Все още нямаше нищо на яве, а бе пробвал няколко пъти. С това темпо щеше да остане без чакра за нула време и след това нямаше да може да продължи. Тези мисли доста го стряскаха, но едновременно го караха да се вземе в ръце, ако желаеше да научи това джутсу. Наистина го искаше и стискаше палци, тази цел да е по неговите възможности. Нямаше как да разбере освен да опитва отново и отново. Имаше два изхода от ситуацията – успех и неуспех, като второто беше отказа – нещо което Итачи рядко предприемаше. Техниката трябваше много да му се опъне, дори само да си помисли за отказване. Тази възможност винаги присъстваше, независимо дари е породена от отчаяние, умора или просто скука. Едно истинско шиноби не трябваше да приема отказа и провала. Стига да има някакъв, дори минимален шанс за успех трябваше да се търси. Колкото и да беше трудно и каквито и да са препятствията опита винаги си струваше. Дори да беше изгубена кауза, трябваше да се продължава напред. Тези мисли дадоха сили на момчето да продължи. То все още не предприемаше подобно действие и мислеше, че ако даваше всичко от себе си, нямаше да се наложи да се стига до нещо подобно. Трябваше да започва с четвъртия си опит за някакъв прогрес по техниката. Първата стъпка бе заставането в позиция и съсредоточаването. Може би още тук бъркаше. Сигурно прибързваше със следващите етапи на техниката и забравяше този, който на пръв поглед не бе много важен, но всъщност бе основата. И точно като сграда – когато основата е слаба цялата конструкция поддава.Щеше да се подготви по-добре за този опит. Нямаше друг избор ако искаше да има някакъв напредък. Знаеше че няма да е никак лесно, но когато беше лесно, просто нямаше ефект. А това бе едно от най-важните неща в случая. Ефекта след научаването на техниката. Дори нещо, не чак толкова голямо и значимо, като изучаването на едно джутсу можеше да се отрази върху характера на една нинджа и само за няколко опита, да научи много неща за себе си. Като цяло на всичко това трябваше да се гледа хладнокръвно. Най-голямата грешка беше да се отчаяш или да се панираш, защото така нямаше да постигнеш абсолютно нищо.Итачи взе жицата и я огледа. Вече бе черна в началото, но това се дължеше на пушека и на малкото запалване във втория опит. Видимо беше, че това не е достатъчно и трябваше да се поработи по въпроса. Той още от сега захапа металната ивица. Стисна я здраво с предните си зъби, защото щеше да се получи доста нелепо да е готов за техниката и точно в момента, когато мисли да я изпълни, жицата да падне и да стане едно нищо. След това затвори очи. По време на битка нямаше да има възможност да го направи, но сега щеше, защото мислеше, че така ще се концентрира по добре. След като скръсти сийл тигър с пръстите си се опита бързо да обърне чакра потока си към дробовете. Все още не събираше чакра. Трябваше да се съсредоточи само върху това и да изчисти съзнанието си от всякакви други мисли. В момента място за тях там нямаше, така че бяха излишни. Нямаше да му помогнат в този момент. Стоя няколко секунди без да мърда или да предприема нищо и започна да извлича чакра от тялото си. Крайно време беше да започва. Надяваше се концентрацията му да е така и до края, тъй като това беше от особено голямо значение. Искаше да консервира едно солидно количество чакра, за да може този път да изпълни техниката и да има някакъв прогрес. В момента стоеше да нулата и това го влудяваше. Усети как се отклонява от концентрацията си с ненужни мисли и отново се опита да се отдаде само на събирането на чакра в дробовете. Мислеше, че до момента се справя добре със задачата си, да не обръща внимание около него, но още бе едва началото. Трябваше да бъде така до края. На лицето на катониста бе изписано спокойствие и сякаш нищо не може да наруши съсредоточаването му. Всъщност вече имаше стабилна основа на сместа, но количеството на синята енергия не бе достатъчно. Трябваше да добави още, докато достигне до едно определено количество, което ще му е достатъчно за един сравнително добър опит. Скоро усети, че вече е консервирал достатъчно и трябваше да се насочи към оформянето на чакрата, като ивица. Итачи бе забелязал, че в последния му опит, че пламъците не можеха да се задържат на жицата. Изглежда трябваше да е по-прецизен във формата и да се съсредоточи върху тази част от техниката. Опитваше се да направи чакрата си в по-тънка нишка, което бе трудно като за първи път, но трябваше да се свиква. Ако пламъците бяха бавни щяха да се движат като змия и нямаше да достигнат до края на жицата. Трябваше да се изпратят с голяма скорост, за да бъде движението им праволинейно. Скоростта щеше да се получи от плътността на сместа и този път генина планираше да не добавя чак толкова много въздух. Не искаше огъня да гори за дълго, а да бъде бърз. Щеше да компенсира едното, с другото. Идваха му много идеи относно промяна в опитите, което му даваше увереност да експериментира и да се опитва да подобрява постижението си всеки път.Скоро бе готов с оформянето. Бе му отнело много време, но си струваше. Ивицата можеше да развали формата си на някои места при запалването, но нямаше какво да се направи. Момчето бе готово и за този момент и си пое дълбоко въздух, колкото да подпали чакрата – щеше да заложи на плътността. Веднага усети парене в дробовете си и трябваше да побърза. Припомни си сийловете на ум няколко пъти и започна с първия. Усети как пламъка в тялото му се надига и трябваше да го задържи до изпълняването на всички етапи от техниката. Добави и останалите печати, като при завършването им извика:
- Katon: Ryuuka no jutsu!
Опита се този път да е по-прецизен с насочването. Ивицата трябваше да се движи, точно по жицата, което нямаше да е никак лесно, но с времето щеше да постигне този ефект. Итачи падна на колене след опита и отвори очи. Нямаше представа какво е станало, но знаеше, че този опит го бе изцедил доста и се надяваше наистина да има някакъв напредък.
