Тук ще се тренира за Бързина,Сила,Ловкост и умения с оръжия
+6
Мизуки Накаджима
Ями Шингетсу
Итачи Учиха
Какаши Нагато
Наруто Узумаки
Ленди
10 posters
Тренировачна площадка за умения
Ленди- Admin
- Брой мнения : 46
Тип Чакра : Суитон
Наруто Узумаки- Генин/Светлина
- Брой мнения : 107
Тип Чакра : Райтон
Слад успешното изпълнение на мисията Наруто реши да потренира Силата, Бързината, и Ловкоста.
Реши първо да се заеме със силана но преди това, трябваше да хапне нещо.
1. Сила.
- Старче един Рамен. Наруто нямаше търпение да започне да тренира затова хвана купата надигна я и изяде рамена на един път.
- По полека аруто може е да не изпълниш мечтата си с това бързане.
- Спокоино старче аз съм силен и издражлив. Наруто стана и се запъти към тренировачната си площадка.
- До после старче.
Наруто се запъти към поляната по пътя видя доста познати лица, помогна на една жена спликовете с покупки и отново пое по пътя си ако това не беше невероятно място за тренировк наруто нямаше да ходи там но то беше перфектно за негоия стил на трениране а това беше рядко срещано за него.
- Хм остана още малк... - Наруто се бутна в едно момче изникнално но пътя му.
- Саске... - Не това не беше саске беше по голям от него но беше същият приличаха си по чертите на лицето.
Косата му и по очите гледаше по същият начин хладнокръвно и неуязвимо.
- Гледаи къде ходиш и внима...
Наруто не се здържа и го прекъсна мигновено щом усети болката.
- Ти си Учиха Итачи нали...
Но вече беше късно той беше изчезнал а на негово място маше само дим.
- Маи ще е по добре да побързам.
Наруто стигна на поляната и призова 4 клонинга с които да се бие.
На края се чувстваше изморен но си струваше.
_________________________________________________________________________________________________
2. Бързина.
Наруто реши да тренира с клонинги отново но този път нямаше да се бият. Наруто беше решил да ги накара да се разпръснат а той да ги гони и да развие по голяма скорост.
- Добре да видим 3-ма са достатъчни... Буншин но джуцу. В миг през наруто се появиха 3 огледални негови отражения. Но наруто се вгледа в тях и по точно в банданите им беше генин.
- Така това е плана разпръснете се и бягаите колкото можете по надалеч цилта ми е да ви намеря и хвана.
- Разбрано. Клонингите се ръзпръснаха във всички посоки.
- Е да видим дали тренировките си струват. - Наруто започна да тича с пълна скорост като даваше всичко от себе си, започна да подава чакра в ходилата си за да се качи на дърветата и да пробва да ги търси от високо,
Като постепенно увеличаваше скороста си. Усети как се доближава не знаеше защо но маи това бяха инстинктите на шинобитата. и точно когато си го мислиши видя първият клонинг как тичаше с всички сили напред.
- Този е вън. - Наруто се засили и скочи на съседното дърво от клона на дървото се изтласка с всичка сила и полетя към клонинга, в последният момент клонинга го видя и се обърна но вече беше късно Наруто го беше хванал а клонингат само се усмихна и каза.
- Има още 2-ма. - И изчезна в ръцете му. Наруто без да губи време започна да набира скорост и отново се освободи и даде предимство на инстинктите си. И точотогава ги забеляза и двамата тичаха един до друг така намаляваха шанса му за да ги хване на половина. На наруто му хремна блестяща идея.
Клонингите усетиха присъствието му и се обърнаха видяха го кк тича зад тях и ускориха крачк, но точно там беше грешката им. Наруто които беше зад тях изчезна и се появи отпред с 2 бързи подсечки ги строполи.
- Аз бия. - Той беше направил ощи един клонинг докато тича а истинският беше минал отпред.
___________________________________________________________________________________________________
3. Ловкост
Реши да направи клонинги и за ловкоста това щеше да му стане навик но работеше прекрасно.
- Буншин но джуцу. - Пред него изникнаха 6 клонинга, реши този път да са повече за да може по бързо до усвои всичко.
- Правете всичко само и само да не стигна до онзи камък.
Наруто се обърна към тях и преди да са каза ли нещо ивика.
- Започваите. - Всички се отдалечиха от него и започнаха да следят движенията му.
Наруто се замисли как да постъпи този път и реши че ще използва само боини движения.
Погледна и шестимата и се усмихна... Директно се изтреля като стрела напред и започна да тича на зиг заг.
Клонингите обаче също бяха бързи 3-ма започнаха да мятат кунаи по него а другите трима му скачаха отгоре и отпраед. Наруто успа да прецени набърза как да направи всичко мигновенно и започна сякаш с танцова стъпка да се върти. Първи избегна шурикените идващи към него а след това директно се изстреля нагоре и удари първият клонинг другите двама се изстреляха към него и във въздуха сякаш играеха странен танц, Наруто едновременно избягваше кунаите, езновременно и ударите на конингите.
- Сега... нарето се извъртя и с едно гъвкаво движение удари и двата клонинга по главата с пълна сила. в Миг
и двата изчезнаха той падна на земята и директна започна да тича към другите като с пъргави движения ги преминаваше всичките оставаха му 3 метра до камъка трябваше да успе, засили се, отскочи и каза.
- Буншин но джуцу. - Появи се клонинг но които стъпи на раменете и отскочи завъртя сее истъпи върху камъка.
Клонингите се обърнаха почудени.
- Аз победих.
И в миг клонингите изчезнаха.
- Да му се не види колко съм гладен.
Наруто се обърна и се запъти към ичираку за рамен.
Реши първо да се заеме със силана но преди това, трябваше да хапне нещо.
1. Сила.
- Старче един Рамен. Наруто нямаше търпение да започне да тренира затова хвана купата надигна я и изяде рамена на един път.
- По полека аруто може е да не изпълниш мечтата си с това бързане.
- Спокоино старче аз съм силен и издражлив. Наруто стана и се запъти към тренировачната си площадка.
- До после старче.
Наруто се запъти към поляната по пътя видя доста познати лица, помогна на една жена спликовете с покупки и отново пое по пътя си ако това не беше невероятно място за тренировк наруто нямаше да ходи там но то беше перфектно за негоия стил на трениране а това беше рядко срещано за него.
- Хм остана още малк... - Наруто се бутна в едно момче изникнално но пътя му.
- Саске... - Не това не беше саске беше по голям от него но беше същият приличаха си по чертите на лицето.
Косата му и по очите гледаше по същият начин хладнокръвно и неуязвимо.
- Гледаи къде ходиш и внима...
Наруто не се здържа и го прекъсна мигновено щом усети болката.
- Ти си Учиха Итачи нали...
Но вече беше късно той беше изчезнал а на негово място маше само дим.
- Маи ще е по добре да побързам.
Наруто стигна на поляната и призова 4 клонинга с които да се бие.
На края се чувстваше изморен но си струваше.
_________________________________________________________________________________________________
2. Бързина.
Наруто реши да тренира с клонинги отново но този път нямаше да се бият. Наруто беше решил да ги накара да се разпръснат а той да ги гони и да развие по голяма скорост.
- Добре да видим 3-ма са достатъчни... Буншин но джуцу. В миг през наруто се появиха 3 огледални негови отражения. Но наруто се вгледа в тях и по точно в банданите им беше генин.
- Така това е плана разпръснете се и бягаите колкото можете по надалеч цилта ми е да ви намеря и хвана.
- Разбрано. Клонингите се ръзпръснаха във всички посоки.
- Е да видим дали тренировките си струват. - Наруто започна да тича с пълна скорост като даваше всичко от себе си, започна да подава чакра в ходилата си за да се качи на дърветата и да пробва да ги търси от високо,
Като постепенно увеличаваше скороста си. Усети как се доближава не знаеше защо но маи това бяха инстинктите на шинобитата. и точно когато си го мислиши видя първият клонинг как тичаше с всички сили напред.
- Този е вън. - Наруто се засили и скочи на съседното дърво от клона на дървото се изтласка с всичка сила и полетя към клонинга, в последният момент клонинга го видя и се обърна но вече беше късно Наруто го беше хванал а клонингат само се усмихна и каза.
- Има още 2-ма. - И изчезна в ръцете му. Наруто без да губи време започна да набира скорост и отново се освободи и даде предимство на инстинктите си. И точотогава ги забеляза и двамата тичаха един до друг така намаляваха шанса му за да ги хване на половина. На наруто му хремна блестяща идея.
Клонингите усетиха присъствието му и се обърнаха видяха го кк тича зад тях и ускориха крачк, но точно там беше грешката им. Наруто които беше зад тях изчезна и се появи отпред с 2 бързи подсечки ги строполи.
- Аз бия. - Той беше направил ощи един клонинг докато тича а истинският беше минал отпред.
___________________________________________________________________________________________________
3. Ловкост
Реши да направи клонинги и за ловкоста това щеше да му стане навик но работеше прекрасно.
- Буншин но джуцу. - Пред него изникнаха 6 клонинга, реши този път да са повече за да може по бързо до усвои всичко.
- Правете всичко само и само да не стигна до онзи камък.
Наруто се обърна към тях и преди да са каза ли нещо ивика.
- Започваите. - Всички се отдалечиха от него и започнаха да следят движенията му.
Наруто се замисли как да постъпи този път и реши че ще използва само боини движения.
Погледна и шестимата и се усмихна... Директно се изтреля като стрела напред и започна да тича на зиг заг.
Клонингите обаче също бяха бързи 3-ма започнаха да мятат кунаи по него а другите трима му скачаха отгоре и отпраед. Наруто успа да прецени набърза как да направи всичко мигновенно и започна сякаш с танцова стъпка да се върти. Първи избегна шурикените идващи към него а след това директно се изстреля нагоре и удари първият клонинг другите двама се изстреляха към него и във въздуха сякаш играеха странен танц, Наруто едновременно избягваше кунаите, езновременно и ударите на конингите.
- Сега... нарето се извъртя и с едно гъвкаво движение удари и двата клонинга по главата с пълна сила. в Миг
и двата изчезнаха той падна на земята и директна започна да тича към другите като с пъргави движения ги преминаваше всичките оставаха му 3 метра до камъка трябваше да успе, засили се, отскочи и каза.
- Буншин но джуцу. - Появи се клонинг но които стъпи на раменете и отскочи завъртя сее истъпи върху камъка.
Клонингите се обърнаха почудени.
- Аз победих.
И в миг клонингите изчезнаха.
- Да му се не види колко съм гладен.
Наруто се обърна и се запъти към ичираку за рамен.
Какаши Нагато- Акатски/Ото
- Брой мнения : 1016
Тип Чакра : Райтон,Суйтон
25/25/25
Итачи Учиха- Генин/Светлина
- Брой мнения : 208
Тип Чакра : Катон
Cлед известно време Итачи запретна ръкави и се захвана с тренировки. Щом остави раницата си Итачизапочна да разгрява тялото си, за да го предпази от контузии. Разгряваше всеки по-важен мускул и наблягаше на ставите. Когато приключи със загрявката Итачи притегна банданата на челото си и бинтовете по ръцете си, които ги предпазваха от наранявания. Опря дланите си в земята, изправи гърба си, кръстоса краката си и започна да прави лицеви опори.Преди да започне генина обърна много голямо внимание на стойката, защото ако беше застанал погрешно резултатите от упражнението нямаше да са добри. Уверен, че стойката му е правилна младият генин започна да прави лицевите опори, бавно, но енергично. Постепенно той започна да ускорява темпото, като гледаше да не се преуморява. По едно време момчето започна да прави лцеивите на една ръка, но за сметка на това по-бавно. Щом болката в ръката му стана непоносима, той смени ръцете без да изостава от темпото.
-95, 96, 97, 98, 99, 100.-броеше дългокоското, докато най-накрая не падна на земята.
Без да се бави той се обърна по гръб, сложи ръцете зад тила си и започна да прави коремни преси. Итачи запази темпото, с което беше започнал, продължавайки да напряга коремните си мускули. След 50 преса Итачи усети рязка болка, която преряза цялата му коремна област, но той не се пречупи и продължи с тренировката си. Болката се усилваше все повече и повече, а Итачи не спиря докато не направи всичките коремни преси, които си беше определил. Итачи се изправи, изпъна ръце на пред и започна да кляка. Докато клякаше се стремеше да запази гърба си изправен, като по този начин поддържаше напрежението в бедрата си. От интензивното клякане крайниците му започнаха да треперят и той чувстваше как пулсът му се ускорява.Итачи започна да си поема въздух на големи глътки, опитвайки се да синхронизира дишането с клякането. Щом приключи с клековете пулсът му си беше възвърнал нормалната честота и той се отправи към един голям дъб. Хвана се за един клон и започна да се набира. Изпъваше ръцете си до долу, за да ги натовари максимално.
-1, 2, 3, 4, 5, 6...-броеше Итачи и продължаваше да се набира.Когато стигна последните набирания на Итачи му стана по-трудно, защото ръцете му бяха изтощени. С много мъки той успя да направи всичките 60 набирания и се заоглежда наоколко в търсене на камъни, с които да напълни раницата си. Когато намери каквото търсеше Итачи махна всичките си неща от раницата си и я напълни с камъните, които беше събрал. Преди да я сложи на гърба си, той я повдигна и каза:
-Това трябва да е достатъчно.-промърмори момчето и я метна на гърба си.
Щом сложи раницата Итачи започна да прави обиколко около площадката. Отначало почна с бавно темпо, но после го увеличи, като контролираше дишането си. Това упражнение щеше да подобри бързината и издръжливостта му и затова, той реши да наблегне повече на него. Вместо 50 щеше да направи 65 обиколки на площадката. Някъде около 40 обиколка Итачи започна да усеща умора в караката и болки в гърба. Той стисна зъби, очите му светнаха в червено и се затича с всички сили.
-Няма да се оставя на болката да ме победи!-извика Итачи като се вкопчи в презрамките на раницата.
Итачи тичаше все по-бързо и по-бързо до колкото му озволяваше товара, който носеше на гърба си и не се отказа докато не направи и последната обиколка. След това той свали раницата си, при което усети облекчение. Почти накрая на силите си генина отиде до едно дърво, опря се на него и изпъна левия си крак, опитвайки се да го държи във въздуха колкото се може по-дълго време. По този начин той щеше да подобри контрола над краката си. Успя да преброи само до 30 преди да отпусне крайника си, но и това беше добре. След което повтори същото нещо и с другия крак. Когато свърши с това упражнение момчето раздвижи крайниците си, за да отпусне мускулите си.
-Мисля, че това е достатъчно за днес.-промърмори Итачи прибра нещата си в раницата си.
Малко по-късно Итачи отиде на реката, за да се освежи. Гърлото му беше пресъхнало и затова той пи жадно от нея. После се върна при дървото, остави раницата си, облегна се на него и потъна в дълбок сън.огато се събуди Итачи имаше голяма енергия и хъс за тренировка и тои си каза е добре де може и да продължа.Но тои реше да поизчака малко и тогава щеше да почне да тренира .След дълго чакане търпението на Итачи се изчерпа и той реши да потренира малко. Итачи стана, изтупа се и се отправи към едно осамотено място, където можеше да тренира на спокойствие. Остави раницата си, заедно с всичките си принадлежности настрана и започна да разгрява. Както всеки път и сега той започна с главата и врата, след това всички стави и мускули. Без да бърза генина приключи със загрявката си огледа се наоколо и започна да прави обиколки на площадката. Итачи направи няколко обиколки с умерено темпо и после увеличи скоростта, като същевременно регулираше дишането си. Благодарение на интензивните тренировки Итачи бе станал доста издръжлив и не изпитваше затрудниние в това да поддържа едно и също темпо за дълго време. Итачи вече беше направил 60 обиколки, а се чувстваше в състояние да направи още толкова. Итачи реши да не се претоварва още от самото начало и затова след около 10 обиколки, то спря и започна да прави лицеви опори. Тъй като се чувстваше изпълнен с енергия той правеше упражнението с много хъс, като гледаше да натоварва тялото си максимално. След известно време по челото му изби пот, която дразнеше очите му, но това не го спря. Болката в ръцете на Итачи се увеличаваше с всяка следваща лицева опора, но то я игнорира, концентрирайки се върху целта си. Когато наближи последната серия крайниците на Хидан започнаха да треперят.
-97, 98, 99, 100!-не се отказа твърдоглавия генин, докато не свърши с лицевите.Итачи се изправи и раздвижи ръцете си, защото те се бяха схванали. Щом усети, че може да ги движи без да усеща болка Итачи легна по гръб, сложи ръцете си зад тила и започна да прави коремни преси. Като сгъваше краката си момчето увеличаваше напрежението в мукулите си, за да получи искания резултат. Докато правеше коремните Итачи се бе загледал в небето. То беше много ясно, но тук-таме се мяркаше по някой облак, който да закрие слънцето. Вятърът почти не се усещаше и затова беше доста горещо, което допълнително затрудняваше Итачи .Когато свърши с пресите Итачи се изправи и започна да прави клекове. Постепенно умората се появи и на му стана още по-трудно . Но той нямаше да се откаже толкова лесно, защото желанието му да стане силен беше по-голямо отколкото умората и мързела, който го бе налегнал през последните дни. Момчето изчисти всички мисли, които го откъсваха от тренировката и се съсредоточи над нея. Веднага след клековете синекоското отиде до най-близкото дърво, хвана се за един клон и започна да се набира. Итачи установи, че беше заякнал в ръцете, тъй като сега му беше много по-лесно да се набира в сравнение от предишните си тренировки.
-5, 6, 7, 8, 9, 10...-броеше момчето като забързваше темпото.Когато направи всичките 50 набирания пред Итачи изникна въпроса какво да прави по-нататък. Не след дълго Итачи реши да потренира ударите си. Хареса си едно чучело, затегна бинтовете на ръцете си и лицето му доби сериозен вид. Отначало Итачи започна с прости комбинации от удари, но изведнъж очите му светнаха в червено и той правеше все по-сложни и по-сложни удари. Итачи усети как злобата се надигна в него и той искаше да потроши чучелото на парчета. Момчето реши да не здържа гнева си, затова стисна юмруци и започна да блъска по куклата с всички сили. От ударите на Итачи чучелото се напука докато постепенно не започна да губи части от тялото си. Колкото и силно да удряше Итачи чучелото отказваше да се счупи напълно. С изпълнено от злоба лице момчето концентрира всичката си злоба в един последен удар и фрасна куклата. Удара беше не толкова силен, отколкото добре насочен, но важен бе резултата. Чучелото се разчлени на няколко сравнително големи парчета и те паднаха на земята с трясък. Щом изля всичката си злоба върху чучелото Итачи се почувства облекчен, усмихна се сякаш нищо не беше станало и отиде да събере принадлежностите си.След като събра принадлежностите си тои остави раниата си на 1 пеика и се качи на едно дърво като се унесе и заспа.Итачи заби отчаян поглед в земята като нищо не отговори.След минута се изправи като той също щеше да направи тренировка и започна с бягане като направи пет обиколки с нормално темпо около площадката,а след това веднага легна на земята и започна да прави лицеви опори като направи двайсетина бройки на ямруците си,след което се обърна по гръб и направи двайсет коремни преси,а след тях отиде до един клон и направи десетина набирания.-Сега да загрея още малко и краката си-каза той пускайки се от клона и и докосвайки земята започна да кляка като направи двайсет повторения,а след това се изправи и направи двайсет високи подскока.Момчето се спря за минутка отпи малко вода от шишето си и реши да започне с основната си тренировка като за нея му трябваха някои аксесоари.Той извади една раницата,която бе четери пъти по голяма от нинджа чантата му и е напълни с камъни като след това е сложи на гърба си и и легна на земята за лицеви опори на ямруци и започна да изпълнява упражнението като допълнителната тежест веднага оказа влияние като Итачи трябваше да влага повече сила,за да се изтласка от земята и след десетото повторение в земята под него валеше потен дъж,а момчето усети кат трицепса му се затопля,но това нямаше да го откаже да продължи и той правеше опоро след опора с бавно равномерно темпо,и както винаги дишаше правилно неусетно той направи сто повторения като ръцете го изгаряха и той легна в потното си езеро,където стоя няколко минути почивайки се.След това се изправи качи се на едно върво и увисна като прилеп от него,а раницата все още бе на гърба му.Така Итачи се зае да прави коремни преси,които изпълнявани по този начин бяха изключително трудни за това той ги правеше с бавно темпо и отново дишаше постоянно като от него отново се стичаше доста пот на земята докато правеше повторенията момчето се замисли за живота-Какво всъщност е живота и как се е зародил,а като умрем какво ли става дали някога някой ще разбере тайната на живота и как може да го създадеш,а ако е така този човек бог ли ще е и ще разбере ли как да удължи собствения си живот и да стане безмъртен,а ако е безмъртен значили това,че той ще владее света и ще може да създаде армия от свои истински клонинги,с която да завладее света дали това е възможо,и ако е възможно ще мога ли аз да го постигна(горко му на този,който чете трена ми сигурно съм му направил неизлечими увреждания на нервната система Very Happy )-мислейки си за тези екстензициални въпроси Итачи бе направил петдесет повторения и чувстваше силна умора-Ако искаш да станеш толкова силен,че да може да създаваш живот не се отказвай пред нищо,а още по-малко пред някакви си физически упражнения-викна той и отново опитвайки с волята си да игнорира болката продължи и направи още петдесет повторения от това упражнение,сед което бавно слезе от дървото и легна на тревата гледайки облаците като сега щеше да потренира малко бързината си,но преди това щеше да си почине още малко.След като си отпочина то се изправи и започна да бяга като бягаше през площадката той си избра маршрут по,който да бяга като една обиколка беше дълга около километър той започна да бяга като първата обиколко му беше загряваща и е избяга с бавно темпо,когато е завърши той дори не се бе изпотил.За следващите обиколки той отново използваше голяма раница,която беше четири пъти по-голяма от нинджа чантата му,той напълни раницата и започна да бяга с нормално темпо като още на половината обиколка се появи капка пот на челото му като я завърши вече цялото му чело бе мокро и усети как започва да се трупа умора в краката му.Той искаше да направи общо осем обиколки с раницата на гърба той продължи да бяга,но освен в краката му с всяка следваща обиколка се събираше болка и в гърдите ми като всяко следващо вдишване беше по дълбоко и тежко от предишното и усещаше кам въздуха започва да му свършва,когато завършваше шестата обиколко с раницата болката вече беше доста голяма,а и не можеше да си поеме въздух. Няма да се предам-викна той с цяло гърло,за да си вдъхне кураш и продължи въпреки всичко.Когато завърши осмата обиколка краката го боляха ужасно дишаше много учестено и тежко,като че ли се бори за всяко следващо вдижване,но вместо да спре той свали раницата и усети голямо облекчение той искаше да избяга още две обиколки,но този път щяха да бъдат всети на сприн вече без допълнителна тежст на гърба си бягажа досст по-бързо въпреки болката в краката,а дишането му се подобри много,когато махна товара от гърба си.С всеки метър болката се усилваше,дишането му отново започваше да се учестява и да става тешко,но това нямаше да го откаже да продължи като дори не намали скоростта си,той просто стисна зъби и продължи като от средата на втората му и последна бърза обиколка до края й той сам не знаеше как успява да бяга по някакъв начин беше игнорирал болката като в съзнанието му имаше само една мисъл-БЯГАЙ.Тои превърши обиколките и едвам дишаше и неволно заспа като след около час бе събуден от песента на птичкити.Итачи бе отпочинал по време на съня си като сега можеше да потренира още малко преди да си тръгне като щеше да тренира Нинджуцо,защото напоследък бе пренепрегнал това умение,а то бе едно от основните за всяко шиноби.Итачи тръгна към едно голямо дърво с дебела кора и като застана пред него стегна ямрука си и започна да му нанасе удари с ръце първо с дясната въка после с дясната като в началото не усещаше болка,заради това,че правеше лицеви опори на ямруци и те бяха станали безчувствени на болка.Той направи петдесет удара с всяка ръка,когато забеляза,че лявата му ръка кърви и остава кървава след на дървото,но въпреки това той не усещаше болката първоначаяло,защото с продължаването на ударите в раната миу се набиваха мънички трески,които боляха ужасно,а освен това и дясната му ръка започна да къври,но това нямаше да го спре да продължава и скоро той бе направи сто и петдесет удара с всяка ръка като и двете му ръце бяха разкървавени и го боляха.Тогава Итачи извади шишето си с вода и проми раните си,след което бавно и внимателно извади миниатюрните трески,които бяха в раните му.После пак застана срещу дървото като сега започна да му нанася ритници като за разлика от ямруците още при първите ритници усети болка в крака си,но само стисна зъби и опитвайки за пореден път да пренебрегне болката продължи да налага дървото с шутове като ги правеше доста бързо,а кората на дървото започна да пада след всеки удар като при седемдесетия удар тя бе паднала напълно,но краката на момчето го боляха ужасно като болката се увеличаваше след всеки ритник-Не няма да се откажа пред някаква си болка ще продължа,докато не успея да направя още осемдесет удара с всеки крак,защото ако го напрява и пренебрагна болката следващия път ще ми е по-лесно и болката ще е по-малка,а това ще помогне доста по време на битка-и така надъхвайки се момчето,от което се лееше пот продължи да удра имайки чувствато,че краката му ще експлодират,тялото му изгаряше от топлина,но въпреки това Итачи мнаправи желаните бройки,след което се 'пльосна' на земята и се загледа в облаците.
-95, 96, 97, 98, 99, 100.-броеше дългокоското, докато най-накрая не падна на земята.
Без да се бави той се обърна по гръб, сложи ръцете зад тила си и започна да прави коремни преси. Итачи запази темпото, с което беше започнал, продължавайки да напряга коремните си мускули. След 50 преса Итачи усети рязка болка, която преряза цялата му коремна област, но той не се пречупи и продължи с тренировката си. Болката се усилваше все повече и повече, а Итачи не спиря докато не направи всичките коремни преси, които си беше определил. Итачи се изправи, изпъна ръце на пред и започна да кляка. Докато клякаше се стремеше да запази гърба си изправен, като по този начин поддържаше напрежението в бедрата си. От интензивното клякане крайниците му започнаха да треперят и той чувстваше как пулсът му се ускорява.Итачи започна да си поема въздух на големи глътки, опитвайки се да синхронизира дишането с клякането. Щом приключи с клековете пулсът му си беше възвърнал нормалната честота и той се отправи към един голям дъб. Хвана се за един клон и започна да се набира. Изпъваше ръцете си до долу, за да ги натовари максимално.
-1, 2, 3, 4, 5, 6...-броеше Итачи и продължаваше да се набира.Когато стигна последните набирания на Итачи му стана по-трудно, защото ръцете му бяха изтощени. С много мъки той успя да направи всичките 60 набирания и се заоглежда наоколко в търсене на камъни, с които да напълни раницата си. Когато намери каквото търсеше Итачи махна всичките си неща от раницата си и я напълни с камъните, които беше събрал. Преди да я сложи на гърба си, той я повдигна и каза:
-Това трябва да е достатъчно.-промърмори момчето и я метна на гърба си.
Щом сложи раницата Итачи започна да прави обиколко около площадката. Отначало почна с бавно темпо, но после го увеличи, като контролираше дишането си. Това упражнение щеше да подобри бързината и издръжливостта му и затова, той реши да наблегне повече на него. Вместо 50 щеше да направи 65 обиколки на площадката. Някъде около 40 обиколка Итачи започна да усеща умора в караката и болки в гърба. Той стисна зъби, очите му светнаха в червено и се затича с всички сили.
-Няма да се оставя на болката да ме победи!-извика Итачи като се вкопчи в презрамките на раницата.
Итачи тичаше все по-бързо и по-бързо до колкото му озволяваше товара, който носеше на гърба си и не се отказа докато не направи и последната обиколка. След това той свали раницата си, при което усети облекчение. Почти накрая на силите си генина отиде до едно дърво, опря се на него и изпъна левия си крак, опитвайки се да го държи във въздуха колкото се може по-дълго време. По този начин той щеше да подобри контрола над краката си. Успя да преброи само до 30 преди да отпусне крайника си, но и това беше добре. След което повтори същото нещо и с другия крак. Когато свърши с това упражнение момчето раздвижи крайниците си, за да отпусне мускулите си.
-Мисля, че това е достатъчно за днес.-промърмори Итачи прибра нещата си в раницата си.
Малко по-късно Итачи отиде на реката, за да се освежи. Гърлото му беше пресъхнало и затова той пи жадно от нея. После се върна при дървото, остави раницата си, облегна се на него и потъна в дълбок сън.огато се събуди Итачи имаше голяма енергия и хъс за тренировка и тои си каза е добре де може и да продължа.Но тои реше да поизчака малко и тогава щеше да почне да тренира .След дълго чакане търпението на Итачи се изчерпа и той реши да потренира малко. Итачи стана, изтупа се и се отправи към едно осамотено място, където можеше да тренира на спокойствие. Остави раницата си, заедно с всичките си принадлежности настрана и започна да разгрява. Както всеки път и сега той започна с главата и врата, след това всички стави и мускули. Без да бърза генина приключи със загрявката си огледа се наоколо и започна да прави обиколки на площадката. Итачи направи няколко обиколки с умерено темпо и после увеличи скоростта, като същевременно регулираше дишането си. Благодарение на интензивните тренировки Итачи бе станал доста издръжлив и не изпитваше затрудниние в това да поддържа едно и също темпо за дълго време. Итачи вече беше направил 60 обиколки, а се чувстваше в състояние да направи още толкова. Итачи реши да не се претоварва още от самото начало и затова след около 10 обиколки, то спря и започна да прави лицеви опори. Тъй като се чувстваше изпълнен с енергия той правеше упражнението с много хъс, като гледаше да натоварва тялото си максимално. След известно време по челото му изби пот, която дразнеше очите му, но това не го спря. Болката в ръцете на Итачи се увеличаваше с всяка следваща лицева опора, но то я игнорира, концентрирайки се върху целта си. Когато наближи последната серия крайниците на Хидан започнаха да треперят.
-97, 98, 99, 100!-не се отказа твърдоглавия генин, докато не свърши с лицевите.Итачи се изправи и раздвижи ръцете си, защото те се бяха схванали. Щом усети, че може да ги движи без да усеща болка Итачи легна по гръб, сложи ръцете си зад тила и започна да прави коремни преси. Като сгъваше краката си момчето увеличаваше напрежението в мукулите си, за да получи искания резултат. Докато правеше коремните Итачи се бе загледал в небето. То беше много ясно, но тук-таме се мяркаше по някой облак, който да закрие слънцето. Вятърът почти не се усещаше и затова беше доста горещо, което допълнително затрудняваше Итачи .Когато свърши с пресите Итачи се изправи и започна да прави клекове. Постепенно умората се появи и на му стана още по-трудно . Но той нямаше да се откаже толкова лесно, защото желанието му да стане силен беше по-голямо отколкото умората и мързела, който го бе налегнал през последните дни. Момчето изчисти всички мисли, които го откъсваха от тренировката и се съсредоточи над нея. Веднага след клековете синекоското отиде до най-близкото дърво, хвана се за един клон и започна да се набира. Итачи установи, че беше заякнал в ръцете, тъй като сега му беше много по-лесно да се набира в сравнение от предишните си тренировки.
-5, 6, 7, 8, 9, 10...-броеше момчето като забързваше темпото.Когато направи всичките 50 набирания пред Итачи изникна въпроса какво да прави по-нататък. Не след дълго Итачи реши да потренира ударите си. Хареса си едно чучело, затегна бинтовете на ръцете си и лицето му доби сериозен вид. Отначало Итачи започна с прости комбинации от удари, но изведнъж очите му светнаха в червено и той правеше все по-сложни и по-сложни удари. Итачи усети как злобата се надигна в него и той искаше да потроши чучелото на парчета. Момчето реши да не здържа гнева си, затова стисна юмруци и започна да блъска по куклата с всички сили. От ударите на Итачи чучелото се напука докато постепенно не започна да губи части от тялото си. Колкото и силно да удряше Итачи чучелото отказваше да се счупи напълно. С изпълнено от злоба лице момчето концентрира всичката си злоба в един последен удар и фрасна куклата. Удара беше не толкова силен, отколкото добре насочен, но важен бе резултата. Чучелото се разчлени на няколко сравнително големи парчета и те паднаха на земята с трясък. Щом изля всичката си злоба върху чучелото Итачи се почувства облекчен, усмихна се сякаш нищо не беше станало и отиде да събере принадлежностите си.След като събра принадлежностите си тои остави раниата си на 1 пеика и се качи на едно дърво като се унесе и заспа.Итачи заби отчаян поглед в земята като нищо не отговори.След минута се изправи като той също щеше да направи тренировка и започна с бягане като направи пет обиколки с нормално темпо около площадката,а след това веднага легна на земята и започна да прави лицеви опори като направи двайсетина бройки на ямруците си,след което се обърна по гръб и направи двайсет коремни преси,а след тях отиде до един клон и направи десетина набирания.-Сега да загрея още малко и краката си-каза той пускайки се от клона и и докосвайки земята започна да кляка като направи двайсет повторения,а след това се изправи и направи двайсет високи подскока.Момчето се спря за минутка отпи малко вода от шишето си и реши да започне с основната си тренировка като за нея му трябваха някои аксесоари.Той извади една раницата,която бе четери пъти по голяма от нинджа чантата му и е напълни с камъни като след това е сложи на гърба си и и легна на земята за лицеви опори на ямруци и започна да изпълнява упражнението като допълнителната тежест веднага оказа влияние като Итачи трябваше да влага повече сила,за да се изтласка от земята и след десетото повторение в земята под него валеше потен дъж,а момчето усети кат трицепса му се затопля,но това нямаше да го откаже да продължи и той правеше опоро след опора с бавно равномерно темпо,и както винаги дишаше правилно неусетно той направи сто повторения като ръцете го изгаряха и той легна в потното си езеро,където стоя няколко минути почивайки се.След това се изправи качи се на едно върво и увисна като прилеп от него,а раницата все още бе на гърба му.Така Итачи се зае да прави коремни преси,които изпълнявани по този начин бяха изключително трудни за това той ги правеше с бавно темпо и отново дишаше постоянно като от него отново се стичаше доста пот на земята докато правеше повторенията момчето се замисли за живота-Какво всъщност е живота и как се е зародил,а като умрем какво ли става дали някога някой ще разбере тайната на живота и как може да го създадеш,а ако е така този човек бог ли ще е и ще разбере ли как да удължи собствения си живот и да стане безмъртен,а ако е безмъртен значили това,че той ще владее света и ще може да създаде армия от свои истински клонинги,с която да завладее света дали това е възможо,и ако е възможно ще мога ли аз да го постигна(горко му на този,който чете трена ми сигурно съм му направил неизлечими увреждания на нервната система Very Happy )-мислейки си за тези екстензициални въпроси Итачи бе направил петдесет повторения и чувстваше силна умора-Ако искаш да станеш толкова силен,че да може да създаваш живот не се отказвай пред нищо,а още по-малко пред някакви си физически упражнения-викна той и отново опитвайки с волята си да игнорира болката продължи и направи още петдесет повторения от това упражнение,сед което бавно слезе от дървото и легна на тревата гледайки облаците като сега щеше да потренира малко бързината си,но преди това щеше да си почине още малко.След като си отпочина то се изправи и започна да бяга като бягаше през площадката той си избра маршрут по,който да бяга като една обиколка беше дълга около километър той започна да бяга като първата обиколко му беше загряваща и е избяга с бавно темпо,когато е завърши той дори не се бе изпотил.За следващите обиколки той отново използваше голяма раница,която беше четири пъти по-голяма от нинджа чантата му,той напълни раницата и започна да бяга с нормално темпо като още на половината обиколка се появи капка пот на челото му като я завърши вече цялото му чело бе мокро и усети как започва да се трупа умора в краката му.Той искаше да направи общо осем обиколки с раницата на гърба той продължи да бяга,но освен в краката му с всяка следваща обиколка се събираше болка и в гърдите ми като всяко следващо вдишване беше по дълбоко и тежко от предишното и усещаше кам въздуха започва да му свършва,когато завършваше шестата обиколко с раницата болката вече беше доста голяма,а и не можеше да си поеме въздух. Няма да се предам-викна той с цяло гърло,за да си вдъхне кураш и продължи въпреки всичко.Когато завърши осмата обиколка краката го боляха ужасно дишаше много учестено и тежко,като че ли се бори за всяко следващо вдижване,но вместо да спре той свали раницата и усети голямо облекчение той искаше да избяга още две обиколки,но този път щяха да бъдат всети на сприн вече без допълнителна тежст на гърба си бягажа досст по-бързо въпреки болката в краката,а дишането му се подобри много,когато махна товара от гърба си.С всеки метър болката се усилваше,дишането му отново започваше да се учестява и да става тешко,но това нямаше да го откаже да продължи като дори не намали скоростта си,той просто стисна зъби и продължи като от средата на втората му и последна бърза обиколка до края й той сам не знаеше как успява да бяга по някакъв начин беше игнорирал болката като в съзнанието му имаше само една мисъл-БЯГАЙ.Тои превърши обиколките и едвам дишаше и неволно заспа като след около час бе събуден от песента на птичкити.Итачи бе отпочинал по време на съня си като сега можеше да потренира още малко преди да си тръгне като щеше да тренира Нинджуцо,защото напоследък бе пренепрегнал това умение,а то бе едно от основните за всяко шиноби.Итачи тръгна към едно голямо дърво с дебела кора и като застана пред него стегна ямрука си и започна да му нанасе удари с ръце първо с дясната въка после с дясната като в началото не усещаше болка,заради това,че правеше лицеви опори на ямруци и те бяха станали безчувствени на болка.Той направи петдесет удара с всяка ръка,когато забеляза,че лявата му ръка кърви и остава кървава след на дървото,но въпреки това той не усещаше болката първоначаяло,защото с продължаването на ударите в раната миу се набиваха мънички трески,които боляха ужасно,а освен това и дясната му ръка започна да къври,но това нямаше да го спре да продължава и скоро той бе направи сто и петдесет удара с всяка ръка като и двете му ръце бяха разкървавени и го боляха.Тогава Итачи извади шишето си с вода и проми раните си,след което бавно и внимателно извади миниатюрните трески,които бяха в раните му.После пак застана срещу дървото като сега започна да му нанася ритници като за разлика от ямруците още при първите ритници усети болка в крака си,но само стисна зъби и опитвайки за пореден път да пренебрегне болката продължи да налага дървото с шутове като ги правеше доста бързо,а кората на дървото започна да пада след всеки удар като при седемдесетия удар тя бе паднала напълно,но краката на момчето го боляха ужасно като болката се увеличаваше след всеки ритник-Не няма да се откажа пред някаква си болка ще продължа,докато не успея да направя още осемдесет удара с всеки крак,защото ако го напрява и пренебрагна болката следващия път ще ми е по-лесно и болката ще е по-малка,а това ще помогне доста по време на битка-и така надъхвайки се момчето,от което се лееше пот продължи да удра имайки чувствато,че краката му ще експлодират,тялото му изгаряше от топлина,но въпреки това Итачи мнаправи желаните бройки,след което се 'пльосна' на земята и се загледа в облаците.
Какаши Нагато- Акатски/Ото
- Брой мнения : 1016
Тип Чакра : Райтон,Суйтон
35/35/30..
Наруто Узумаки- Генин/Светлина
- Брой мнения : 107
Тип Чакра : Райтон
Наруто стана рано, но остана загледан в облаците и слънцето с всяка крачка се доближаваше до него това го крепеше с микълта че ще издържи. Той стана от леглото облече се, и се запъти към площатката за тренировки Когат пристигна реши че ще тренира.
1. Бързина
2. Ловкост.
3. Сила.
1.Бързина
- Да му се не види дали имам време поне за една закуска при Ичираку.
Наруто стана отиде до гардероба, овори го и извади любимата си блуза и панталони.
Когато беше готов отови вратата и излезе. Беше прекрасен слънчев ден. Първо реши да се отбие за Рамен.
- Един рамен старче - Наруто многообичаше да яде рамен. Това беше любимата му храна.
- Заповядаи Наруто... Как върви с мечтата ти да станеш Райкаге.
- След...Ка..т се наям - преглатна той- отивам да тренирам старче...
- Добре наруто хапваи иначе няма да станеш силен и да станеш Райкаге.
Наруто довърши закуската си и стана запъти се към площатката за тренировки.
- До скоро старче.
Наруто стигна до площадката и си избра хубаво място с повечко дървета.
- Хм да видим ще се наложи първо да контролиром чакрата си за да се кача на това дърво.
Наруто се изправи и започна да подава чакра в ходилата си.
- Не е достатъчно още чакра - каза си той.
Наруто събра чакрата необходима му за катерене и се засили към дървото.
- Сега или никога.
Усещаше как се кътери по дървото но усещаше че и губи баланса на чакра.
В последният момент реши да отскочи и да потича по другите дървета...
Сред час трениране реши да си отдъхне за пет минути и след това да тренира силата си.
_________________________________________________________________________________________________
1. Ловкост
Реши да направи клонинги и за ловкоста това щеше да му стане навик но работеше прекрасно.
- Буншин но джуцу. - Пред него изникнаха 6 клонинга, реши този път да са повече за да може по бързо до усвои всичко.
- Правете всичко само и само да не стигна до онзи камък.
Наруто се обърна към тях и преди да са каза ли нещо ивика.
- Започваите. - Всички се отдалечиха от него и започнаха да следят движенията му.
Наруто се замисли как да постъпи този път и реши че ще използва само боини движения.
Погледна и шестимата и се усмихна... Директно се изтреля като стрела напред и започна да тича на зиг заг.
Клонингите обаче също бяха бързи 3-ма започнаха да мятат кунаи по него а другите трима му скачаха отгоре и отпраед. Наруто успа да прецени набърза как да направи всичко мигновенно и започна сякаш с танцова стъпка да се върти. Първи избегна шурикените идващи към него а след това директно се изстреля нагоре и удари първият клонинг другите двама се изстреляха към него и във въздуха сякаш играеха странен танц, Наруто едновременно избягваше кунаите, езновременно и ударите на конингите.
- Сега... нарето се извъртя и с едно гъвкаво движение удари и двата клонинга по главата с пълна сила. в Миг
и двата изчезнаха той падна на земята и директна започна да тича към другите като с пъргави движения ги преминаваше всичките оставаха му 3 метра до камъка трябваше да успе, засили се, отскочи и каза.
- Буншин но джуцу. - Появи се клонинг но които стъпи на раменете и отскочи завъртя сее истъпи върху камъка.
Клонингите се обърнаха почудени.
- Аз победих.
И в миг клонингите изчезнаха.
- Да му се не види колко съм гладен.
_________________________________________________________________________________________________
2.
- Тази почивка ми е достатъчна мисля... Сега трябва да измисля нещо за да тренирам силата си...
Наруто застана под едно дърво и се сети за деня в които стана генин тогава усвои Буншин но джуцу.
Спомни си как сенсеят го хвана преди да падне.
- Това е...
Наруто стана и започна да събира чакрата си, усещаше как го изпълва и как вибрира около него.
И както тогава развя косата му, той направи знаците, и каза.
- Буншин но джуцу.
До него се появиха тре клонинга.
- Слушаите момчета помогнете ми за тренировката, сега ще ви обясня. - Наруто застана пред тях.
- Удряите ме с всичка сила.
Точно в момента в които го каза те се нхвърлиха върху него.
Единият се опита да го удари с юмрук в ребрата, но наруто отскочи и с ритник го удари в главата.
В мигът в коитокракът му докосна клонинга той изчезна от удара.
Той стъпи на земята и другите 2 клонинга се засилиха към него.
Вторият се опита да му засече краката а третият мина в гръб.
Наруто гледаше как юмруците го досигат.
- Каварими но джуцу.
Юмруците на клонингите се удариха в едно дърво появило се на мястото на Наруто
- Сега ще видите ударите ми. - Наруто падаше отгоре завъртя се и насочи юмруците си към тях.
В мигът в които ги докодна те изчезнаха.
- Да ме су не види, това маи ми стига за днес.
вече беше станало обяд и реши да обядва при Ичирак
1. Бързина
2. Ловкост.
3. Сила.
1.Бързина
- Да му се не види дали имам време поне за една закуска при Ичираку.
Наруто стана отиде до гардероба, овори го и извади любимата си блуза и панталони.
Когато беше готов отови вратата и излезе. Беше прекрасен слънчев ден. Първо реши да се отбие за Рамен.
- Един рамен старче - Наруто многообичаше да яде рамен. Това беше любимата му храна.
- Заповядаи Наруто... Как върви с мечтата ти да станеш Райкаге.
- След...Ка..т се наям - преглатна той- отивам да тренирам старче...
- Добре наруто хапваи иначе няма да станеш силен и да станеш Райкаге.
Наруто довърши закуската си и стана запъти се към площатката за тренировки.
- До скоро старче.
Наруто стигна до площадката и си избра хубаво място с повечко дървета.
- Хм да видим ще се наложи първо да контролиром чакрата си за да се кача на това дърво.
Наруто се изправи и започна да подава чакра в ходилата си.
- Не е достатъчно още чакра - каза си той.
Наруто събра чакрата необходима му за катерене и се засили към дървото.
- Сега или никога.
Усещаше как се кътери по дървото но усещаше че и губи баланса на чакра.
В последният момент реши да отскочи и да потича по другите дървета...
Сред час трениране реши да си отдъхне за пет минути и след това да тренира силата си.
_________________________________________________________________________________________________
1. Ловкост
Реши да направи клонинги и за ловкоста това щеше да му стане навик но работеше прекрасно.
- Буншин но джуцу. - Пред него изникнаха 6 клонинга, реши този път да са повече за да може по бързо до усвои всичко.
- Правете всичко само и само да не стигна до онзи камък.
Наруто се обърна към тях и преди да са каза ли нещо ивика.
- Започваите. - Всички се отдалечиха от него и започнаха да следят движенията му.
Наруто се замисли как да постъпи този път и реши че ще използва само боини движения.
Погледна и шестимата и се усмихна... Директно се изтреля като стрела напред и започна да тича на зиг заг.
Клонингите обаче също бяха бързи 3-ма започнаха да мятат кунаи по него а другите трима му скачаха отгоре и отпраед. Наруто успа да прецени набърза как да направи всичко мигновенно и започна сякаш с танцова стъпка да се върти. Първи избегна шурикените идващи към него а след това директно се изстреля нагоре и удари първият клонинг другите двама се изстреляха към него и във въздуха сякаш играеха странен танц, Наруто едновременно избягваше кунаите, езновременно и ударите на конингите.
- Сега... нарето се извъртя и с едно гъвкаво движение удари и двата клонинга по главата с пълна сила. в Миг
и двата изчезнаха той падна на земята и директна започна да тича към другите като с пъргави движения ги преминаваше всичките оставаха му 3 метра до камъка трябваше да успе, засили се, отскочи и каза.
- Буншин но джуцу. - Появи се клонинг но които стъпи на раменете и отскочи завъртя сее истъпи върху камъка.
Клонингите се обърнаха почудени.
- Аз победих.
И в миг клонингите изчезнаха.
- Да му се не види колко съм гладен.
_________________________________________________________________________________________________
2.
- Тази почивка ми е достатъчна мисля... Сега трябва да измисля нещо за да тренирам силата си...
Наруто застана под едно дърво и се сети за деня в които стана генин тогава усвои Буншин но джуцу.
Спомни си как сенсеят го хвана преди да падне.
- Това е...
Наруто стана и започна да събира чакрата си, усещаше как го изпълва и как вибрира около него.
И както тогава развя косата му, той направи знаците, и каза.
- Буншин но джуцу.
До него се появиха тре клонинга.
- Слушаите момчета помогнете ми за тренировката, сега ще ви обясня. - Наруто застана пред тях.
- Удряите ме с всичка сила.
Точно в момента в които го каза те се нхвърлиха върху него.
Единият се опита да го удари с юмрук в ребрата, но наруто отскочи и с ритник го удари в главата.
В мигът в коитокракът му докосна клонинга той изчезна от удара.
Той стъпи на земята и другите 2 клонинга се засилиха към него.
Вторият се опита да му засече краката а третият мина в гръб.
Наруто гледаше как юмруците го досигат.
- Каварими но джуцу.
Юмруците на клонингите се удариха в едно дърво появило се на мястото на Наруто
- Сега ще видите ударите ми. - Наруто падаше отгоре завъртя се и насочи юмруците си към тях.
В мигът в които ги докодна те изчезнаха.
- Да ме су не види, това маи ми стига за днес.
вече беше станало обяд и реши да обядва при Ичирак
Ями Шингетсу- Генин/Огън
- Местожителство : Коноха
Брой мнения : 90
Тип Чакра : Суйтон
10/10/10
Итачи Учиха- Генин/Светлина
- Брой мнения : 208
Тип Чакра : Катон
Итачи искаше да направи първата си тренировка за деня и реши да не се бави.Той щеше да направи отново един маратон, за да се посъбуди и да има повече плюсове във битките.Той какво във първата си тренировка на тази площадка започна да се разхожда бавно насам-натам докато се оглеждаше и избираше маршрута по който ще премине с тичане.Момчето оглеждаше района вече около педатесет минути и най-накрая избра идеалният според него маршрут.То щеше както миналия път да мине по избрания от него маршрут десет пъти преди да приключи тренировката си, но този път маршрутът беше малко по-дълъг и това щеше да измори момчето малко повече от предния път,но то не се поколеба да стартира тренировката си.Младежът започна да бяга с бавно темпо по избрания от него преди малко маршрут.Отначало той тръгна с много бавно темпо,като че ли ходеше, но после започна да ускорява и за около пет минути оскори до бавнп тичане.Итачи продължаваше да тича с бавно темпо, и се чудеше този път какво ли ще му дойде на ум по време на тренировката.Тогава през главата му мина мисълта за сънищата.Той тъкно се беше наспал и според него това беше най-удачната тема върху която можеше да размишлява точно в този момент. -Хм какво ли са сънищата?Аз имам два вариянта за това. -Момчето си мислеше такива неща и всъщото време продължаваше да бяга без да забавя или ускорява темпото. -Според първия измислен вариянт от мен сънищата са сбирка от всичките мисли на човека.Когато той заспи в главата му започват да се въртят най-различни неща, които го вълнуват или е мислел за тях през деня.Така се образуват произволни моменти от събраните мисли, а понякога и цели историй.Хипотетично е възможно това да е така както си го представям в първия вариант, но възможно и вторият да е правилен или и двата да са грешни и някой по-различен вариянт да е правилния. -Момчето продължаваше да размишлява различни неща за сънищата. -Според втория вариянт, който предполагам за правилен, когато човек заспи пред него се отваря един нов свят.Негов свят.Свят във който историята се поражда от самия него докато спи, но той не може да осъзнае това.Историйте обаче са два вида и не решава човека, който сънува какъв вид да е историята.Видовете са хубава и лоша история.В хубавата история на сънуващия човек му се случват добри неща и той е щастлив дори доакто спи.В лошата история на човека му се случват лоши неща, които както и в добрата история неговият ум поражда докато той самия спи.В лошата история например човекът умира, бива преследван, предаден и всякакви други подобни неща.Най-често лошите историй пораждат така нареченото "бълнуване". -Момчето реши, че вече тази тема се изчерпа за размишлявания.Всъщност то мислеше това, за да мине по-бързо времето докато бяга и да ги запомни, защото нямаше да му е приятно да забрави дори и какви са вижданията му за света и елементите от човешкия живот.Неочаквано докато размишляваше момчето беше изаминало вече малко повече от половината път,защото точно преди около минута беше преминало покрай стартовото си място за пети пореден път.Това зарадва младежът и му даде нови сили, за да завърши тренировката си по-бързо и да се заеме след това с някаква друга тренировка.Момчето се чудеше след като свърши с този маратон какво да прави.Непременно трябваше да си почине и след това мислеше да научи Шуншин но Джутсу, а по-късно и Чакра Молд - Първо ниво.Момчето най-накрая взе решение и сега можеше да продължи тренировката си с пълна пара.То леко ускори темпото до средно бързо тичане и отново се замисли за дребните неща от живота.Чудеше се дали наистина някой от вариянтите му за това какво означават сънищата са правилни или има друг вариянт и неговите два са просто измишльотини.То реши,че има друг вариянт, но точно в този момент не му се размишляваше какъв може да е той момчето си даде малко скорост и започна да тича почти на спринт, защото искаше да приключва скоро с тази тренировка.Така момчето мина през стартовото си място за шести път, а след още малко размишления или по-скоро разсъждения за елементите от живота то мина през стартовото си място за седми път и реши да спре малко да си почине, като под малко имаше предвид около десет минути.Младежът спря с тичането и отиде до едно близко дърво, което даваше много просторна и плътна сянка въпреки ,че на момчето не му беше нужна в сутрешното време.Итачи се излегна на меката трева и затовори черните си очи.Отпусна се и спря да мисли за нищо, защото искаше да премахне колкото се може по-голям процент от умората за малко време.Момчето си почиваше вече пет-шест минути и тогава върху носа му кацна едно врабче. -Какво правиш, приятел?Не знаеш накъде трябва да тръгнеш ли? -Младежът отоври очи и пожела да разпусне малко, като си поговори със животното макар и само той да говореше а птичето само да го слушаше.След, като Итачи каза тези думи птичето отлитна и генинът отново затвори очи проснат върху тревата и без да мисли за нищо.След като изминаха още три-четири минути от почивката на Итачи той почти задрема, но стана и бързо се разсъни и реши да продължава с тренировката си.Момчето се изтупа от прахта, която беше полепнала по него докато си почиваше.Тогава застана на стартовоти си място от където, трябваше да мине още три пъти, за да е завършил тренировката такава каквато я беше планирал.На младежът вече му беше леко писнало затова реши да свършва по-бързо.Той се затича напред с лека скорост, като започна бавно, но сигурно да ускорява с всяка минута.Според него му оставаха още около двадесет минути тренировка, а той щеше да ускорява още десет минути и останалите десет да се движи с постоянна и бърза скорост.Генинът продължаваше да тича със леко ускорена скорост в сравнение с началната.Той вече не усещаше умора, заото стимула правеше да не се изморява толкова бързо.Така Итачи продължаваше да бяга и бяга в продължение на десет минути и ускоряваше скоростта си на всяка минута.Тогава той спря с ускорението, защото вече беше достигнал отново почти на скоростта която според него беше чист спринт.Момчето не искаше да мисли за нищо освен за по-бързото свършване на тренировката.То беше вече минало девет пъти покрай стартовото място и му оставаше само още един път което, много го зарадва.Итачи набра скорост която, до сега беше използвал много рядко и също така рядко се сещаше, че е способен да я постигне.С тази скорост момчето стигна до стартовото си място за последен път и това беше края на първата му тренировка за деня.Понеже младежът беше доста изморен въпреки, че си беше почивал по време на тренировката той отиде отново до предишното дърво и се излегна на хубавата тревица.Генинът се отпусна и както преди спря да мисли за нищо.Той се унесе и заспа, защото знаеше, че още същият ден му предстоят още тренировки...
Мизуки Накаджима- Генин/Светлина
- Брой мнения : 39
Тип Чакра : Суйтон
Мизуки реши че сега трябва да направиедна тренировка за ловкост и смяташе да я направи добре , за да може дастане по-бърз.Момчето си направи един мислен списък в главата , за дазнае какво да прави.Момчето щеше да направи:
100 скока
100 клека
70 обиколки
колкото се може по-бързи удари
хвърляния на кунай и шурикени
чакра тренировка
Той щеше да започне със скоковете , за да може да загрее , те не бяха трудни и не уморяваха много , но все пак бяха полезни. Скоро щеше да си вземе тежести и щеше да стане наистина бързанинджа.Това обнадежди момчето и то започна да подскача , в началото сиподскачаше много спокойно след това , малко забави темпото , но не
показа никакви признаци на умора , само леко не му достигаше въздух ,но това бе съвсем нормално. Скоро генина щеше да завърши скоковете и да продължи с другите упражнения. Той найстина искаше да стане много бърза нинджа , но това зависеше само и единствено от ефективността на тренировките които правеше. Скоро момчето свърши със скоците и започна да кляка.
Мизуки знаеше че клековете ще го изморят по-бързо от скоците , но не му пукаше в момента той не правеше каква да е тренировка , а тренировка за ловкост и за бързина.И това го обнадеждаваше не трябваше да се натоварва прекалено много , а просто трябваше да се опита да се движи колкото се може по-бързо.Генина клякаше колкото се можеше по-бързо , но звукът щеше да му спука тъпънчетата затова той намали
темпото и завърши клековете в спокойно темпо. Реши че е време и да потича , защото отдавна не го бе правил.Искаше му се да направи 70 обиколки не площадката и се надяваше да успее да ги направи , макар че
се съмняваше.Когато започна първата обиколка , тя беше на спринт и момчето се мъчеше да тича колкото се може по-бързо и по-бързо.Въпреки че не му достигаше въздух и краката го боляха генина се стараеше да тича по-бързо от предната обиколка , но скоро се умори прекалено много и той забави темпото.Със много мъки той успя да завърши и последната обиколка , след което падна на земята и започна да диша тешко.
Следващата част от тренировката беше отново за скорост , но този път за скорост на удара.Момчето дигна двата най-тежки камъка , които намери във двете си ръце и започна да удря въздуха с камъните в ръцете.Те изключително тежаха и бе трудно , но Мизуки се опитваше да замахва все по-бързо.Следкато се умори хвърли камъните и започна да рита въздуха , ритането също бе трудно и Накаджима се умори бързо , но продължи да рита още малко докато съвсем капна от умора. Момчето се огледа и когато видя че няма никой до него направи някакви знаци и каза:
-Буншин но джутсу!
Призова 5 клонинга и им каза:
-Един по един се опитайте да ме ударите!
Клонингите разбраха и ето че първият се впусна в атака , през това време той отскочи назад избягвайки първия удар и още няколко след това , но ето че се спъна и клонинга го уцели и изчезна.Момчето се ядоса на грешката си иповика втория , той се затича към момчето с цел да го удари но първите няколко пъти не успя.Генина избягваше все по-ловко ударите на клонинга си , но ето че накрая не успя и втроият клонинг изчезна.След като се разнесе дима другите два се затичаха наведнъж.Момчето бе доволен от това решение и се опита да се пази от двата клонинга , в началото се справяше , но накрая се умори и те го уцелиха и изчезнаха.На момчето му писна направи знаци и каза:
-Кауарими но джутсу!
Появи се зад клонинга и го ритна в главата.
На него му остана още една част и щеше да завърши тренировката си. Дойде време за тренировката с кунайте и шурикените.Генина извади всичките си 10 шурикена и отиде до едно дърво.Там с един кунай той проряза нещо като кръгла мишена и направи център.Когато се отдалечи той прибра ножа си и остави шурикените си в едната ръка , а с другата започна да ги хвърля.Момчето хвърли първия , но не уцели дървото , след него хвърли и втория и третия и двата уцелиха , но в края на мишената.Веднага след тях той хвърли четвъртия и петия наведнъж , като се целеше в мерника , но отново не успя да го уцели. Накрая му писна и хвърли последните си четири шурикена наведнъж.Два пропуснаха целта , а другите два попаднаха извън мишената.Момчето мина и събра шурикените , щеше да опита още веднъж и преминаваше на следващата стъпка.Момчето се върна на стартовата точка и се съсредоточи.Загледа се точно в центъра на мишената и механически хвърли първия си шурикен , а след това и втория.Никои не попадна в центъра , но бяха близко това зарадва генина, който продължи да хвърля по мишената свойте шурикени.В следващата секунда към мишената летяха още три шурикена , а след това и още два.С последния си шурикен момчето се надяваше да уцели центъра , той се
вгледа в точката и гледаше само там , когато хвърли шурикена , той не можеше да гледа и затова затвори очи.Когато ги отвори видя че...
Време беше за тренировката с кунайте , за целта щеше да ползва мишената от тази с шурикените и естествено щеше да я надупчи допълнително.Момчето извади 10-те си куная и започна да ги хвърля по мишената.Когато хвърли първите два видя че не е уцелил и се ядоса , но бързо хвърли следващите два , от който единят уцели дървото , но не и мишената.Мизуки изпсува и хвърли два куная един след друг.Единят отново не уцели мишената , но другият я уцели макар и в края.Генина хвърли последните си четири куная един след друг , колкото се може по-бързо.Когато и последният падна или се заби , той отиде и ги събра за още един опит.Върна се на първоначалната си точка и опита отново.Момчето хвърли първият , а след няколко секунди и втория.И дватауцелиха мишената , но това не беше достатъчно , генина трябваше да уцели точно центъра.Мизуки изпорбва техниката от преди малко и се загледа право в центъра и хвърли два куная един след друг не изчака да види къде ще паднат и веднага хвърли още два , а след тях и предпоследният си.Момчето се вгледа точно в центъра и приготви последния си кунай в ръка , когато бе готов го хвърли по мишената и затвори очите си.Когато
ги отвори видя че куная е забит точно в центъра.
След тренировката момчето събра шурикените и кунайте си и ги прибра , след което седна да си почине.
100 скока
100 клека
70 обиколки
колкото се може по-бързи удари
хвърляния на кунай и шурикени
чакра тренировка
Той щеше да започне със скоковете , за да може да загрее , те не бяха трудни и не уморяваха много , но все пак бяха полезни. Скоро щеше да си вземе тежести и щеше да стане наистина бързанинджа.Това обнадежди момчето и то започна да подскача , в началото сиподскачаше много спокойно след това , малко забави темпото , но не
показа никакви признаци на умора , само леко не му достигаше въздух ,но това бе съвсем нормално. Скоро генина щеше да завърши скоковете и да продължи с другите упражнения. Той найстина искаше да стане много бърза нинджа , но това зависеше само и единствено от ефективността на тренировките които правеше. Скоро момчето свърши със скоците и започна да кляка.
Мизуки знаеше че клековете ще го изморят по-бързо от скоците , но не му пукаше в момента той не правеше каква да е тренировка , а тренировка за ловкост и за бързина.И това го обнадеждаваше не трябваше да се натоварва прекалено много , а просто трябваше да се опита да се движи колкото се може по-бързо.Генина клякаше колкото се можеше по-бързо , но звукът щеше да му спука тъпънчетата затова той намали
темпото и завърши клековете в спокойно темпо. Реши че е време и да потича , защото отдавна не го бе правил.Искаше му се да направи 70 обиколки не площадката и се надяваше да успее да ги направи , макар че
се съмняваше.Когато започна първата обиколка , тя беше на спринт и момчето се мъчеше да тича колкото се може по-бързо и по-бързо.Въпреки че не му достигаше въздух и краката го боляха генина се стараеше да тича по-бързо от предната обиколка , но скоро се умори прекалено много и той забави темпото.Със много мъки той успя да завърши и последната обиколка , след което падна на земята и започна да диша тешко.
Следващата част от тренировката беше отново за скорост , но този път за скорост на удара.Момчето дигна двата най-тежки камъка , които намери във двете си ръце и започна да удря въздуха с камъните в ръцете.Те изключително тежаха и бе трудно , но Мизуки се опитваше да замахва все по-бързо.Следкато се умори хвърли камъните и започна да рита въздуха , ритането също бе трудно и Накаджима се умори бързо , но продължи да рита още малко докато съвсем капна от умора. Момчето се огледа и когато видя че няма никой до него направи някакви знаци и каза:
-Буншин но джутсу!
Призова 5 клонинга и им каза:
-Един по един се опитайте да ме ударите!
Клонингите разбраха и ето че първият се впусна в атака , през това време той отскочи назад избягвайки първия удар и още няколко след това , но ето че се спъна и клонинга го уцели и изчезна.Момчето се ядоса на грешката си иповика втория , той се затича към момчето с цел да го удари но първите няколко пъти не успя.Генина избягваше все по-ловко ударите на клонинга си , но ето че накрая не успя и втроият клонинг изчезна.След като се разнесе дима другите два се затичаха наведнъж.Момчето бе доволен от това решение и се опита да се пази от двата клонинга , в началото се справяше , но накрая се умори и те го уцелиха и изчезнаха.На момчето му писна направи знаци и каза:
-Кауарими но джутсу!
Появи се зад клонинга и го ритна в главата.
На него му остана още една част и щеше да завърши тренировката си. Дойде време за тренировката с кунайте и шурикените.Генина извади всичките си 10 шурикена и отиде до едно дърво.Там с един кунай той проряза нещо като кръгла мишена и направи център.Когато се отдалечи той прибра ножа си и остави шурикените си в едната ръка , а с другата започна да ги хвърля.Момчето хвърли първия , но не уцели дървото , след него хвърли и втория и третия и двата уцелиха , но в края на мишената.Веднага след тях той хвърли четвъртия и петия наведнъж , като се целеше в мерника , но отново не успя да го уцели. Накрая му писна и хвърли последните си четири шурикена наведнъж.Два пропуснаха целта , а другите два попаднаха извън мишената.Момчето мина и събра шурикените , щеше да опита още веднъж и преминаваше на следващата стъпка.Момчето се върна на стартовата точка и се съсредоточи.Загледа се точно в центъра на мишената и механически хвърли първия си шурикен , а след това и втория.Никои не попадна в центъра , но бяха близко това зарадва генина, който продължи да хвърля по мишената свойте шурикени.В следващата секунда към мишената летяха още три шурикена , а след това и още два.С последния си шурикен момчето се надяваше да уцели центъра , той се
вгледа в точката и гледаше само там , когато хвърли шурикена , той не можеше да гледа и затова затвори очи.Когато ги отвори видя че...
Време беше за тренировката с кунайте , за целта щеше да ползва мишената от тази с шурикените и естествено щеше да я надупчи допълнително.Момчето извади 10-те си куная и започна да ги хвърля по мишената.Когато хвърли първите два видя че не е уцелил и се ядоса , но бързо хвърли следващите два , от който единят уцели дървото , но не и мишената.Мизуки изпсува и хвърли два куная един след друг.Единят отново не уцели мишената , но другият я уцели макар и в края.Генина хвърли последните си четири куная един след друг , колкото се може по-бързо.Когато и последният падна или се заби , той отиде и ги събра за още един опит.Върна се на първоначалната си точка и опита отново.Момчето хвърли първият , а след няколко секунди и втория.И дватауцелиха мишената , но това не беше достатъчно , генина трябваше да уцели точно центъра.Мизуки изпорбва техниката от преди малко и се загледа право в центъра и хвърли два куная един след друг не изчака да види къде ще паднат и веднага хвърли още два , а след тях и предпоследният си.Момчето се вгледа точно в центъра и приготви последния си кунай в ръка , когато бе готов го хвърли по мишената и затвори очите си.Когато
ги отвори видя че куная е забит точно в центъра.
След тренировката момчето събра шурикените и кунайте си и ги прибра , след което седна да си почине.
Какаши Нагато- Акатски/Ото
- Брой мнения : 1016
Тип Чакра : Райтон,Суйтон
20/15/20
????- Гост
Клауд реши да спре за 1-2 дена да учи техники а да убарне внимание на тялото си.
Сила:Клауд почна да прави лицеви опори като беши сложил тежести на гърба си за да има по голям ефект от тренировката.След лицевите той реши да направи набирания отиди до едно дърво намери подходящ клон който може да фане и дасе набира направи около 50 набирания като беши си вързал за краката тежести.След кратка почивка момчето pеши да потренира и ударите си с крака почна да рита едно дърво но дървото небеше покътнато малко се изнерви въпреки болката той продължи да рита дървото докато нему обели кората след тази яростна битка с дървото краката му небяха кой знай колко наранени но за всеки случай отиди до болницата дамъжи превържат.След като му превързаха краката той реши да тренира и ударите с ръце пак отиде на едно дърво и почна да удря по него направи 60 удара и почуства лека умора и реши да почине и да почне да тренира бързината си.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бързина:След кратката почивка и отпочинал вече тоиреши да убарне внимание и на бързината тя щеше дае от голямо значение за него в битки и мисии дори можеше да бъде решаваща.Момчето почна да обикаля със все сили Комъгакуре направи 20 обиколки почна дасе поти но това не бе достатъчно.Той реши че ако направи клонинги и да почне да се бие с тях така и бойните му техники ще се развият и бързината.Клауд направи 4 клонингка подготвиги всички и им каза ще направим битка която е всеки за себеси.Те почнаха да се бият но момчето имаше скрит кос които бяха кунаи той извади 4 куная и опита дъги уцели но неможа тогава той усъзна че небеше тренирал точноста и затова почна ръкопашен бой където успя щот бе тренирал силата.Клауд седна до едно дърво облегна са и почна да размишлява как да увеличи бързината си след 10-15 минути размишляване той се сети ако бе добавил малко чакра в краката си и дая истласка наведнъж така бързината щеше да се увеличи 2-пати тогава той се приготви събра чакра в краката си и я истласка изведнъж и да бе по бърз от предния път.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ловкост:След силата и бързината той почна да отделя време и на ловкоста.Клауд видя извън Комъжакуре един висок връх и реши да го искачи той проброй до 3 и почна да бяга към върха с все сили след 10 минути той стигна до върха и видя че е много остър и реши да използва чакрата за да искачи върха събра чакра в краката си стъпа на една скала и изхвърли чакрата с голяма сила така и след 3 минути стигна до върха и беше много горд имаше прекрасна гледка и той реши че ако погледа малко няма да изпусне тренировката си.След кратко гледане той са сети че ако направи няколко клонинга и реши дасе пробва в гората с тях.Той направи 4 клонинга и им каза дасе разпръснат из гората и когато видят подходящ момент.Той почна да върви като са оглежда и един клонинг искочи от храстите но Клауд бе го забелязал от началото и със силен шут той го удари и го премахна.Но и така неса виждаха други клонинги той направи един за дъго истласка на горе и да поогледа точно тогава един клонинги скочи и преди дъго удари момчето извади един конаи и го заби точно в гърдите на клонинга.След кратко издирване Клауд ненамери никoй и реши малко да потренира точноста си.Той постави мишени на някоилко места хвана 5 куная в ръцете си и скочи във въздоха и почна да хвърля кунаите но само от тези 5 куная 3 бяха уцелили мишената и това бе добре за него после постави една мишена и почна да се цели от различни растояния.Таман да хвърля кунаи той почуства че някои го следи и един клонинг искочи но Клауд фарли кунаи по него и го уцели.После той бе забелязал къде са крий и последния клонинг залеби една избухваща бележка и хвърли коная до клонинга и премахна и него.Той почуства вече умора и се прибра да поспи.
Сила:Клауд почна да прави лицеви опори като беши сложил тежести на гърба си за да има по голям ефект от тренировката.След лицевите той реши да направи набирания отиди до едно дърво намери подходящ клон който може да фане и дасе набира направи около 50 набирания като беши си вързал за краката тежести.След кратка почивка момчето pеши да потренира и ударите си с крака почна да рита едно дърво но дървото небеше покътнато малко се изнерви въпреки болката той продължи да рита дървото докато нему обели кората след тази яростна битка с дървото краката му небяха кой знай колко наранени но за всеки случай отиди до болницата дамъжи превържат.След като му превързаха краката той реши да тренира и ударите с ръце пак отиде на едно дърво и почна да удря по него направи 60 удара и почуства лека умора и реши да почине и да почне да тренира бързината си.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бързина:След кратката почивка и отпочинал вече тоиреши да убарне внимание и на бързината тя щеше дае от голямо значение за него в битки и мисии дори можеше да бъде решаваща.Момчето почна да обикаля със все сили Комъгакуре направи 20 обиколки почна дасе поти но това не бе достатъчно.Той реши че ако направи клонинги и да почне да се бие с тях така и бойните му техники ще се развият и бързината.Клауд направи 4 клонингка подготвиги всички и им каза ще направим битка която е всеки за себеси.Те почнаха да се бият но момчето имаше скрит кос които бяха кунаи той извади 4 куная и опита дъги уцели но неможа тогава той усъзна че небеше тренирал точноста и затова почна ръкопашен бой където успя щот бе тренирал силата.Клауд седна до едно дърво облегна са и почна да размишлява как да увеличи бързината си след 10-15 минути размишляване той се сети ако бе добавил малко чакра в краката си и дая истласка наведнъж така бързината щеше да се увеличи 2-пати тогава той се приготви събра чакра в краката си и я истласка изведнъж и да бе по бърз от предния път.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ловкост:След силата и бързината той почна да отделя време и на ловкоста.Клауд видя извън Комъжакуре един висок връх и реши да го искачи той проброй до 3 и почна да бяга към върха с все сили след 10 минути той стигна до върха и видя че е много остър и реши да използва чакрата за да искачи върха събра чакра в краката си стъпа на една скала и изхвърли чакрата с голяма сила така и след 3 минути стигна до върха и беше много горд имаше прекрасна гледка и той реши че ако погледа малко няма да изпусне тренировката си.След кратко гледане той са сети че ако направи няколко клонинга и реши дасе пробва в гората с тях.Той направи 4 клонинга и им каза дасе разпръснат из гората и когато видят подходящ момент.Той почна да върви като са оглежда и един клонинг искочи от храстите но Клауд бе го забелязал от началото и със силен шут той го удари и го премахна.Но и така неса виждаха други клонинги той направи един за дъго истласка на горе и да поогледа точно тогава един клонинги скочи и преди дъго удари момчето извади един конаи и го заби точно в гърдите на клонинга.След кратко издирване Клауд ненамери никoй и реши малко да потренира точноста си.Той постави мишени на някоилко места хвана 5 куная в ръцете си и скочи във въздоха и почна да хвърля кунаите но само от тези 5 куная 3 бяха уцелили мишената и това бе добре за него после постави една мишена и почна да се цели от различни растояния.Таман да хвърля кунаи той почуства че някои го следи и един клонинг искочи но Клауд фарли кунаи по него и го уцели.После той бе забелязал къде са крий и последния клонинг залеби една избухваща бележка и хвърли коная до клонинга и премахна и него.Той почуства вече умора и се прибра да поспи.
Какаши Нагато- Акатски/Ото
- Брой мнения : 1016
Тип Чакра : Райтон,Суйтон
15/15/20
Итачи Учиха- Генин/Светлина
- Брой мнения : 208
Тип Чакра : Катон
Итачи си се оглеждаше и се оглеждаше. Но нямаше никой.Итачи хвана един кунай и започна да си го подмятка. Майсторската. На няколко пъти го изпусна обаче и замалко да си надупчи крака. Реши да се откаже от това начинание, защото не беше чак такъв майстор какъвто си представяше, че е. Чуунинът реши да си почине още малко преди да дойде Казуки. Момчето седна до чешмата и започна да гледа небето със широка усмивка на лице. Стоя, стоя така две минути и му писна.
Cлед известно време Итачи запретна ръкави и се захвана с тренировки. Щом остави раницата си Итачизапочна да разгрява тялото си, за да го предпази от контузии. Разгряваше всеки по-важен мускул и наблягаше на ставите. Когато приключи със загрявката Итачи притегна банданата на челото си и бинтовете по ръцете си, които ги предпазваха от наранявания. Опря дланите си в земята, изправи гърба си, кръстоса краката си и започна да прави лицеви опори.Преди да започне генина обърна много голямо внимание на стойката, защото ако беше застанал погрешно резултатите от упражнението нямаше да са добри. Уверен, че стойката му е правилна младият генин започна да прави лицевите опори, бавно, но енергично. Постепенно той започна да ускорява темпото, като гледаше да не се преуморява. По едно време момчето започна да прави лцеивите на една ръка, но за сметка на това по-бавно. Щом болката в ръката му стана непоносима, той смени ръцете без да изостава от темпото.
-95, 96, 97, 98, 99, 100.-броеше дългокоското, докато най-накрая не падна на земята.
Без да се бави той се обърна по гръб, сложи ръцете зад тила си и започна да прави коремни преси. Итачи запази темпото, с което беше започнал, продължавайки да напряга коремните си мускули. След 50 преса Итачи усети рязка болка, която преряза цялата му коремна област, но той не се пречупи и продължи с тренировката си. Болката се усилваше все повече и повече, а Итачи не спиря докато не направи всичките коремни преси, които си беше определил. Итачи се изправи, изпъна ръце на пред и започна да кляка. Докато клякаше се стремеше да запази гърба си изправен, като по този начин поддържаше напрежението в бедрата си. От интензивното клякане крайниците му започнаха да треперят и той чувстваше как пулсът му се ускорява.Итачи започна да си поема въздух на големи глътки, опитвайки се да синхронизира дишането с клякането. Щом приключи с клековете пулсът му си беше възвърнал нормалната честота и той се отправи към един голям дъб. Хвана се за един клон и започна да се набира. Изпъваше ръцете си до долу, за да ги натовари максимално.
-1, 2, 3, 4, 5, 6...-броеше Итачи и продължаваше да се набира.Когато стигна последните набирания на Итачи му стана по-трудно, защото ръцете му бяха изтощени. С много мъки той успя да направи всичките 60 набирания и се заоглежда наоколко в търсене на камъни, с които да напълни раницата си. Когато намери каквото търсеше Итачи махна всичките си неща от раницата си и я напълни с камъните, които беше събрал. Преди да я сложи на гърба си, той я повдигна и каза:
-Това трябва да е достатъчно.-промърмори момчето и я метна на гърба си.
Щом сложи раницата Итачи започна да прави обиколко около площадката. Отначало почна с бавно темпо, но после го увеличи, като контролираше дишането си. Това упражнение щеше да подобри бързината и издръжливостта му и затова, той реши да наблегне повече на него. Вместо 50 щеше да направи 65 обиколки на площадката. Някъде около 40 обиколка Итачи започна да усеща умора в караката и болки в гърба. Той стисна зъби, очите му светнаха в червено и се затича с всички сили.
-Няма да се оставя на болката да ме победи!-извика Итачи като се вкопчи в презрамките на раницата.
Итачи тичаше все по-бързо и по-бързо до колкото му озволяваше товара, който носеше на гърба си и не се отказа докато не направи и последната обиколка. След това той свали раницата си, при което усети облекчение. Почти накрая на силите си генина отиде до едно дърво, опря се на него и изпъна левия си крак, опитвайки се да го държи във въздуха колкото се може по-дълго време. По този начин той щеше да подобри контрола над краката си. Успя да преброи само до 30 преди да отпусне крайника си, но и това беше добре. След което повтори същото нещо и с другия крак. Когато свърши с това упражнение момчето раздвижи крайниците си, за да отпусне мускулите си.
-Мисля, че това е достатъчно за днес.-промърмори Итачи прибра нещата си в раницата си.
Малко по-късно Итачи отиде на реката, за да се освежи. Гърлото му беше пресъхнало и затова той пи жадно от нея. После се върна при дървото, остави раницата си, облегна се на него и потъна в дълбок сън.огато се събуди Итачи имаше голяма енергия и хъс за тренировка и тои си каза е добре де може и да продължа.Но тои реше да поизчака малко и тогава щеше да почне да тренира .След дълго чакане търпението на Итачи се изчерпа и той реши да потренира малко. Итачи стана, изтупа се и се отправи към едно осамотено място, където можеше да тренира на спокойствие. Остави раницата си, заедно с всичките си принадлежности настрана и започна да разгрява. Както всеки път и сега той започна с главата и врата, след това всички стави и мускули. Без да бърза генина приключи със загрявката си огледа се наоколо и започна да прави обиколки на площадката. Итачи направи няколко обиколки с умерено темпо и после увеличи скоростта, като същевременно регулираше дишането си. Благодарение на интензивните тренировки Итачи бе станал доста издръжлив и не изпитваше затрудниние в това да поддържа едно и също темпо за дълго време. Итачи вече беше направил 60 обиколки, а се чувстваше в състояние да направи още толкова. Итачи реши да не се претоварва още от самото начало и затова след около 10 обиколки, то спря и започна да прави лицеви опори. Тъй като се чувстваше изпълнен с енергия той правеше упражнението с много хъс, като гледаше да натоварва тялото си максимално. След известно време по челото му изби пот, която дразнеше очите му, но това не го спря. Болката в ръцете на Итачи се увеличаваше с всяка следваща лицева опора, но то я игнорира, концентрирайки се върху целта си. Когато наближи последната серия крайниците на Хидан започнаха да треперят.
-97, 98, 99, 100!-не се отказа твърдоглавия генин, докато не свърши с лицевите.Итачи се изправи и раздвижи ръцете си, защото те се бяха схванали. Щом усети, че може да ги движи без да усеща болка Итачи легна по гръб, сложи ръцете си зад тила и започна да прави коремни преси. Като сгъваше краката си момчето увеличаваше напрежението в мукулите си, за да получи искания резултат. Докато правеше коремните Итачи се бе загледал в небето. То беше много ясно, но тук-таме се мяркаше по някой облак, който да закрие слънцето. Вятърът почти не се усещаше и затова беше доста горещо, което допълнително затрудняваше Итачи .Когато свърши с пресите Итачи се изправи и започна да прави клекове. Постепенно умората се появи и на му стана още по-трудно . Но той нямаше да се откаже толкова лесно, защото желанието му да стане силен беше по-голямо отколкото умората и мързела, който го бе налегнал през последните дни. Момчето изчисти всички мисли, които го откъсваха от тренировката и се съсредоточи над нея. Веднага след клековете синекоското отиде до най-близкото дърво, хвана се за един клон и започна да се набира. Итачи установи, че беше заякнал в ръцете, тъй като сега му беше много по-лесно да се набира в сравнение от предишните си тренировки.
-5, 6, 7, 8, 9, 10...-броеше момчето като забързваше темпото.Когато направи всичките 50 набирания пред Итачи изникна въпроса какво да прави по-нататък. Не след дълго Итачи реши да потренира ударите си. Хареса си едно чучело, затегна бинтовете на ръцете си и лицето му доби сериозен вид. Отначало Итачи започна с прости комбинации от удари, но изведнъж очите му светнаха в червено и той правеше все по-сложни и по-сложни удари. Итачи усети как злобата се надигна в него и той искаше да потроши чучелото на парчета. Момчето реши да не здържа гнева си, затова стисна юмруци и започна да блъска по куклата с всички сили. От ударите на Итачи чучелото се напука докато постепенно не започна да губи части от тялото си. Колкото и силно да удряше Итачи чучелото отказваше да се счупи напълно. С изпълнено от злоба лице момчето концентрира всичката си злоба в един последен удар и фрасна куклата. Удара беше не толкова силен, отколкото добре насочен, но важен бе резултата. Чучелото се разчлени на няколко сравнително големи парчета и те паднаха на земята с трясък. Щом изля всичката си злоба върху чучелото Итачи се почувства облекчен, усмихна се сякаш нищо не беше станало и отиде да събере принадлежностите си.След като събра принадлежностите си тои остави раниата си на 1 пеика и се качи на едно дърво като се унесе и заспа.Итачи заби отчаян поглед в земята като нищо не отговори.След минута се изправи като той също щеше да направи тренировка и започна с бягане като направи пет обиколки с нормално темпо около площадката,а след това веднага легна на земята и започна да прави лицеви опори като направи двайсетина бройки на ямруците си,след което се обърна по гръб и направи двайсет коремни преси,а след тях отиде до един клон и направи десетина набирания.-Сега да загрея още малко и краката си-каза той пускайки се от клона и и докосвайки земята започна да кляка като направи двайсет повторения,а след това се изправи и направи двайсет високи подскока.Момчето се спря за минутка отпи малко вода от шишето си и реши да започне с основната си тренировка като за нея му трябваха някои аксесоари.Той извади една раницата,която бе четери пъти по голяма от нинджа чантата му и е напълни с камъни като след това е сложи на гърба си и и легна на земята за лицеви опори на ямруци и започна да изпълнява упражнението като допълнителната тежест веднага оказа влияние като Итачи трябваше да влага повече сила,за да се изтласка от земята и след десетото повторение в земята под него валеше потен дъж,а момчето усети кат трицепса му се затопля,но това нямаше да го откаже да продължи и той правеше опоро след опора с бавно равномерно темпо,и както винаги дишаше правилно неусетно той направи сто повторения като ръцете го изгаряха и той легна в потното си езеро,където стоя няколко минути почивайки се.След това се изправи качи се на едно върво и увисна като прилеп от него,а раницата все още бе на гърба му.Така Итачи се зае да прави коремни преси,които изпълнявани по този начин бяха изключително трудни за това той ги правеше с бавно темпо и отново дишаше постоянно като от него отново се стичаше доста пот на земята докато правеше повторенията момчето се замисли за живота-Какво всъщност е живота и как се е зародил,а като умрем какво ли става дали някога някой ще разбере тайната на живота и как може да го създадеш,а ако е така този човек бог ли ще е и ще разбере ли как да удължи собствения си живот и да стане безмъртен,а ако е безмъртен значили това,че той ще владее света и ще може да създаде армия от свои истински клонинги,с която да завладее света дали това е възможо,и ако е възможно ще мога ли аз да го постигна(горко му на този,който чете трена ми сигурно съм му направил неизлечими увреждания на нервната система Very Happy )-мислейки си за тези екстензициални въпроси Итачи бе направил петдесет повторения и чувстваше силна умора-Ако искаш да станеш толкова силен,че да може да създаваш живот не се отказвай пред нищо,а още по-малко пред някакви си физически упражнения-викна той и отново опитвайки с волята си да игнорира болката продължи и направи още петдесет повторения от това упражнение,сед което бавно слезе от дървото и легна на тревата гледайки облаците като сега щеше да потренира малко бързината си,но преди това щеше да си почине още малко.След като си отпочина то се изправи и започна да бяга като бягаше през площадката той си избра маршрут по,който да бяга като една обиколка беше дълга около километър той започна да бяга като първата обиколко му беше загряваща и е избяга с бавно темпо,когато е завърши той дори не се бе изпотил.За следващите обиколки той отново използваше голяма раница,която беше четири пъти по-голяма от нинджа чантата му,той напълни раницата и започна да бяга с нормално темпо като още на половината обиколка се появи капка пот на челото му като я завърши вече цялото му чело бе мокро и усети как започва да се трупа умора в краката му.Той искаше да направи общо осем обиколки с раницата на гърба той продължи да бяга,но освен в краката му с всяка следваща обиколка се събираше болка и в гърдите ми като всяко следващо вдишване беше по дълбоко и тежко от предишното и усещаше кам въздуха започва да му свършва,когато завършваше шестата обиколко с раницата болката вече беше доста голяма,а и не можеше да си поеме въздух. Няма да се предам-викна той с цяло гърло,за да си вдъхне кураш и продължи въпреки всичко.Когато завърши осмата обиколка краката го боляха ужасно дишаше много учестено и тежко,като че ли се бори за всяко следващо вдижване,но вместо да спре той свали раницата и усети голямо облекчение той искаше да избяга още две обиколки,но този път щяха да бъдат всети на сприн вече без допълнителна тежст на гърба си бягажа досст по-бързо въпреки болката в краката,а дишането му се подобри много,когато махна товара от гърба си.С всеки метър болката се усилваше,дишането му отново започваше да се учестява и да става тешко,но това нямаше да го откаже да продължи като дори не намали скоростта си,той просто стисна зъби и продължи като от средата на втората му и последна бърза обиколка до края й той сам не знаеше как успява да бяга по някакъв начин беше игнорирал болката като в съзнанието му имаше само една мисъл-БЯГАЙ.Тои превърши обиколките и едвам дишаше и неволно заспа като след около час бе събуден от песента на птичкити.Итачи бе отпочинал по време на съня си като сега можеше да потренира още малко преди да си тръгне като щеше да тренира Нинджуцо,защото напоследък бе пренепрегнал това умение,а то бе едно от основните за всяко шиноби.Итачи тръгна към едно голямо дърво с дебела кора и като застана пред него стегна ямрука си и започна да му нанасе удари с ръце първо с дясната въка после с дясната като в началото не усещаше болка,заради това,че правеше лицеви опори на ямруци и те бяха станали безчувствени на болка.Той направи петдесет удара с всяка ръка,когато забеляза,че лявата му ръка кърви и остава кървава след на дървото,но въпреки това той не усещаше болката първоначаяло,защото с продължаването на ударите в раната миу се набиваха мънички трески,които боляха ужасно,а освен това и дясната му ръка започна да къври,но това нямаше да го спре да продължава и скоро той бе направи сто и петдесет удара с всяка ръка като и двете му ръце бяха разкървавени и го боляха.Тогава Итачи извади шишето си с вода и проми раните си,след което бавно и внимателно извади миниатюрните трески,които бяха в раните му.После пак застана срещу дървото като сега започна да му нанася ритници като за разлика от ямруците още при първите ритници усети болка в крака си,но само стисна зъби и опитвайки за пореден път да пренебрегне болката продължи да налага дървото с шутове като ги правеше доста бързо,а кората на дървото започна да пада след всеки удар като при седемдесетия удар тя бе паднала напълно,но краката на момчето го боляха ужасно като болката се увеличаваше след всеки ритник-Не няма да се откажа пред някаква си болка ще продължа,докато не успея да направя още осемдесет удара с всеки крак,защото ако го напрява и пренебрагна болката следващия път ще ми е по-лесно и болката ще е по-малка,а това ще помогне доста по време на битка-и така надъхвайки се момчето,от което се лееше пот продължи да удра имайки чувствато,че краката му ще експлодират,тялото му изгаряше от топлина,но въпреки това Итачи мнаправи желаните бройки,след което се 'пльосна' на земята и се загледа в облаците.
Cлед известно време Итачи запретна ръкави и се захвана с тренировки. Щом остави раницата си Итачизапочна да разгрява тялото си, за да го предпази от контузии. Разгряваше всеки по-важен мускул и наблягаше на ставите. Когато приключи със загрявката Итачи притегна банданата на челото си и бинтовете по ръцете си, които ги предпазваха от наранявания. Опря дланите си в земята, изправи гърба си, кръстоса краката си и започна да прави лицеви опори.Преди да започне генина обърна много голямо внимание на стойката, защото ако беше застанал погрешно резултатите от упражнението нямаше да са добри. Уверен, че стойката му е правилна младият генин започна да прави лицевите опори, бавно, но енергично. Постепенно той започна да ускорява темпото, като гледаше да не се преуморява. По едно време момчето започна да прави лцеивите на една ръка, но за сметка на това по-бавно. Щом болката в ръката му стана непоносима, той смени ръцете без да изостава от темпото.
-95, 96, 97, 98, 99, 100.-броеше дългокоското, докато най-накрая не падна на земята.
Без да се бави той се обърна по гръб, сложи ръцете зад тила си и започна да прави коремни преси. Итачи запази темпото, с което беше започнал, продължавайки да напряга коремните си мускули. След 50 преса Итачи усети рязка болка, която преряза цялата му коремна област, но той не се пречупи и продължи с тренировката си. Болката се усилваше все повече и повече, а Итачи не спиря докато не направи всичките коремни преси, които си беше определил. Итачи се изправи, изпъна ръце на пред и започна да кляка. Докато клякаше се стремеше да запази гърба си изправен, като по този начин поддържаше напрежението в бедрата си. От интензивното клякане крайниците му започнаха да треперят и той чувстваше как пулсът му се ускорява.Итачи започна да си поема въздух на големи глътки, опитвайки се да синхронизира дишането с клякането. Щом приключи с клековете пулсът му си беше възвърнал нормалната честота и той се отправи към един голям дъб. Хвана се за един клон и започна да се набира. Изпъваше ръцете си до долу, за да ги натовари максимално.
-1, 2, 3, 4, 5, 6...-броеше Итачи и продължаваше да се набира.Когато стигна последните набирания на Итачи му стана по-трудно, защото ръцете му бяха изтощени. С много мъки той успя да направи всичките 60 набирания и се заоглежда наоколко в търсене на камъни, с които да напълни раницата си. Когато намери каквото търсеше Итачи махна всичките си неща от раницата си и я напълни с камъните, които беше събрал. Преди да я сложи на гърба си, той я повдигна и каза:
-Това трябва да е достатъчно.-промърмори момчето и я метна на гърба си.
Щом сложи раницата Итачи започна да прави обиколко около площадката. Отначало почна с бавно темпо, но после го увеличи, като контролираше дишането си. Това упражнение щеше да подобри бързината и издръжливостта му и затова, той реши да наблегне повече на него. Вместо 50 щеше да направи 65 обиколки на площадката. Някъде около 40 обиколка Итачи започна да усеща умора в караката и болки в гърба. Той стисна зъби, очите му светнаха в червено и се затича с всички сили.
-Няма да се оставя на болката да ме победи!-извика Итачи като се вкопчи в презрамките на раницата.
Итачи тичаше все по-бързо и по-бързо до колкото му озволяваше товара, който носеше на гърба си и не се отказа докато не направи и последната обиколка. След това той свали раницата си, при което усети облекчение. Почти накрая на силите си генина отиде до едно дърво, опря се на него и изпъна левия си крак, опитвайки се да го държи във въздуха колкото се може по-дълго време. По този начин той щеше да подобри контрола над краката си. Успя да преброи само до 30 преди да отпусне крайника си, но и това беше добре. След което повтори същото нещо и с другия крак. Когато свърши с това упражнение момчето раздвижи крайниците си, за да отпусне мускулите си.
-Мисля, че това е достатъчно за днес.-промърмори Итачи прибра нещата си в раницата си.
Малко по-късно Итачи отиде на реката, за да се освежи. Гърлото му беше пресъхнало и затова той пи жадно от нея. После се върна при дървото, остави раницата си, облегна се на него и потъна в дълбок сън.огато се събуди Итачи имаше голяма енергия и хъс за тренировка и тои си каза е добре де може и да продължа.Но тои реше да поизчака малко и тогава щеше да почне да тренира .След дълго чакане търпението на Итачи се изчерпа и той реши да потренира малко. Итачи стана, изтупа се и се отправи към едно осамотено място, където можеше да тренира на спокойствие. Остави раницата си, заедно с всичките си принадлежности настрана и започна да разгрява. Както всеки път и сега той започна с главата и врата, след това всички стави и мускули. Без да бърза генина приключи със загрявката си огледа се наоколо и започна да прави обиколки на площадката. Итачи направи няколко обиколки с умерено темпо и после увеличи скоростта, като същевременно регулираше дишането си. Благодарение на интензивните тренировки Итачи бе станал доста издръжлив и не изпитваше затрудниние в това да поддържа едно и също темпо за дълго време. Итачи вече беше направил 60 обиколки, а се чувстваше в състояние да направи още толкова. Итачи реши да не се претоварва още от самото начало и затова след около 10 обиколки, то спря и започна да прави лицеви опори. Тъй като се чувстваше изпълнен с енергия той правеше упражнението с много хъс, като гледаше да натоварва тялото си максимално. След известно време по челото му изби пот, която дразнеше очите му, но това не го спря. Болката в ръцете на Итачи се увеличаваше с всяка следваща лицева опора, но то я игнорира, концентрирайки се върху целта си. Когато наближи последната серия крайниците на Хидан започнаха да треперят.
-97, 98, 99, 100!-не се отказа твърдоглавия генин, докато не свърши с лицевите.Итачи се изправи и раздвижи ръцете си, защото те се бяха схванали. Щом усети, че може да ги движи без да усеща болка Итачи легна по гръб, сложи ръцете си зад тила и започна да прави коремни преси. Като сгъваше краката си момчето увеличаваше напрежението в мукулите си, за да получи искания резултат. Докато правеше коремните Итачи се бе загледал в небето. То беше много ясно, но тук-таме се мяркаше по някой облак, който да закрие слънцето. Вятърът почти не се усещаше и затова беше доста горещо, което допълнително затрудняваше Итачи .Когато свърши с пресите Итачи се изправи и започна да прави клекове. Постепенно умората се появи и на му стана още по-трудно . Но той нямаше да се откаже толкова лесно, защото желанието му да стане силен беше по-голямо отколкото умората и мързела, който го бе налегнал през последните дни. Момчето изчисти всички мисли, които го откъсваха от тренировката и се съсредоточи над нея. Веднага след клековете синекоското отиде до най-близкото дърво, хвана се за един клон и започна да се набира. Итачи установи, че беше заякнал в ръцете, тъй като сега му беше много по-лесно да се набира в сравнение от предишните си тренировки.
-5, 6, 7, 8, 9, 10...-броеше момчето като забързваше темпото.Когато направи всичките 50 набирания пред Итачи изникна въпроса какво да прави по-нататък. Не след дълго Итачи реши да потренира ударите си. Хареса си едно чучело, затегна бинтовете на ръцете си и лицето му доби сериозен вид. Отначало Итачи започна с прости комбинации от удари, но изведнъж очите му светнаха в червено и той правеше все по-сложни и по-сложни удари. Итачи усети как злобата се надигна в него и той искаше да потроши чучелото на парчета. Момчето реши да не здържа гнева си, затова стисна юмруци и започна да блъска по куклата с всички сили. От ударите на Итачи чучелото се напука докато постепенно не започна да губи части от тялото си. Колкото и силно да удряше Итачи чучелото отказваше да се счупи напълно. С изпълнено от злоба лице момчето концентрира всичката си злоба в един последен удар и фрасна куклата. Удара беше не толкова силен, отколкото добре насочен, но важен бе резултата. Чучелото се разчлени на няколко сравнително големи парчета и те паднаха на земята с трясък. Щом изля всичката си злоба върху чучелото Итачи се почувства облекчен, усмихна се сякаш нищо не беше станало и отиде да събере принадлежностите си.След като събра принадлежностите си тои остави раниата си на 1 пеика и се качи на едно дърво като се унесе и заспа.Итачи заби отчаян поглед в земята като нищо не отговори.След минута се изправи като той също щеше да направи тренировка и започна с бягане като направи пет обиколки с нормално темпо около площадката,а след това веднага легна на земята и започна да прави лицеви опори като направи двайсетина бройки на ямруците си,след което се обърна по гръб и направи двайсет коремни преси,а след тях отиде до един клон и направи десетина набирания.-Сега да загрея още малко и краката си-каза той пускайки се от клона и и докосвайки земята започна да кляка като направи двайсет повторения,а след това се изправи и направи двайсет високи подскока.Момчето се спря за минутка отпи малко вода от шишето си и реши да започне с основната си тренировка като за нея му трябваха някои аксесоари.Той извади една раницата,която бе четери пъти по голяма от нинджа чантата му и е напълни с камъни като след това е сложи на гърба си и и легна на земята за лицеви опори на ямруци и започна да изпълнява упражнението като допълнителната тежест веднага оказа влияние като Итачи трябваше да влага повече сила,за да се изтласка от земята и след десетото повторение в земята под него валеше потен дъж,а момчето усети кат трицепса му се затопля,но това нямаше да го откаже да продължи и той правеше опоро след опора с бавно равномерно темпо,и както винаги дишаше правилно неусетно той направи сто повторения като ръцете го изгаряха и той легна в потното си езеро,където стоя няколко минути почивайки се.След това се изправи качи се на едно върво и увисна като прилеп от него,а раницата все още бе на гърба му.Така Итачи се зае да прави коремни преси,които изпълнявани по този начин бяха изключително трудни за това той ги правеше с бавно темпо и отново дишаше постоянно като от него отново се стичаше доста пот на земята докато правеше повторенията момчето се замисли за живота-Какво всъщност е живота и как се е зародил,а като умрем какво ли става дали някога някой ще разбере тайната на живота и как може да го създадеш,а ако е така този човек бог ли ще е и ще разбере ли как да удължи собствения си живот и да стане безмъртен,а ако е безмъртен значили това,че той ще владее света и ще може да създаде армия от свои истински клонинги,с която да завладее света дали това е възможо,и ако е възможно ще мога ли аз да го постигна(горко му на този,който чете трена ми сигурно съм му направил неизлечими увреждания на нервната система Very Happy )-мислейки си за тези екстензициални въпроси Итачи бе направил петдесет повторения и чувстваше силна умора-Ако искаш да станеш толкова силен,че да може да създаваш живот не се отказвай пред нищо,а още по-малко пред някакви си физически упражнения-викна той и отново опитвайки с волята си да игнорира болката продължи и направи още петдесет повторения от това упражнение,сед което бавно слезе от дървото и легна на тревата гледайки облаците като сега щеше да потренира малко бързината си,но преди това щеше да си почине още малко.След като си отпочина то се изправи и започна да бяга като бягаше през площадката той си избра маршрут по,който да бяга като една обиколка беше дълга около километър той започна да бяга като първата обиколко му беше загряваща и е избяга с бавно темпо,когато е завърши той дори не се бе изпотил.За следващите обиколки той отново използваше голяма раница,която беше четири пъти по-голяма от нинджа чантата му,той напълни раницата и започна да бяга с нормално темпо като още на половината обиколка се появи капка пот на челото му като я завърши вече цялото му чело бе мокро и усети как започва да се трупа умора в краката му.Той искаше да направи общо осем обиколки с раницата на гърба той продължи да бяга,но освен в краката му с всяка следваща обиколка се събираше болка и в гърдите ми като всяко следващо вдишване беше по дълбоко и тежко от предишното и усещаше кам въздуха започва да му свършва,когато завършваше шестата обиколко с раницата болката вече беше доста голяма,а и не можеше да си поеме въздух. Няма да се предам-викна той с цяло гърло,за да си вдъхне кураш и продължи въпреки всичко.Когато завърши осмата обиколка краката го боляха ужасно дишаше много учестено и тежко,като че ли се бори за всяко следващо вдижване,но вместо да спре той свали раницата и усети голямо облекчение той искаше да избяга още две обиколки,но този път щяха да бъдат всети на сприн вече без допълнителна тежст на гърба си бягажа досст по-бързо въпреки болката в краката,а дишането му се подобри много,когато махна товара от гърба си.С всеки метър болката се усилваше,дишането му отново започваше да се учестява и да става тешко,но това нямаше да го откаже да продължи като дори не намали скоростта си,той просто стисна зъби и продължи като от средата на втората му и последна бърза обиколка до края й той сам не знаеше как успява да бяга по някакъв начин беше игнорирал болката като в съзнанието му имаше само една мисъл-БЯГАЙ.Тои превърши обиколките и едвам дишаше и неволно заспа като след около час бе събуден от песента на птичкити.Итачи бе отпочинал по време на съня си като сега можеше да потренира още малко преди да си тръгне като щеше да тренира Нинджуцо,защото напоследък бе пренепрегнал това умение,а то бе едно от основните за всяко шиноби.Итачи тръгна към едно голямо дърво с дебела кора и като застана пред него стегна ямрука си и започна да му нанасе удари с ръце първо с дясната въка после с дясната като в началото не усещаше болка,заради това,че правеше лицеви опори на ямруци и те бяха станали безчувствени на болка.Той направи петдесет удара с всяка ръка,когато забеляза,че лявата му ръка кърви и остава кървава след на дървото,но въпреки това той не усещаше болката първоначаяло,защото с продължаването на ударите в раната миу се набиваха мънички трески,които боляха ужасно,а освен това и дясната му ръка започна да къври,но това нямаше да го спре да продължава и скоро той бе направи сто и петдесет удара с всяка ръка като и двете му ръце бяха разкървавени и го боляха.Тогава Итачи извади шишето си с вода и проми раните си,след което бавно и внимателно извади миниатюрните трески,които бяха в раните му.После пак застана срещу дървото като сега започна да му нанася ритници като за разлика от ямруците още при първите ритници усети болка в крака си,но само стисна зъби и опитвайки за пореден път да пренебрегне болката продължи да налага дървото с шутове като ги правеше доста бързо,а кората на дървото започна да пада след всеки удар като при седемдесетия удар тя бе паднала напълно,но краката на момчето го боляха ужасно като болката се увеличаваше след всеки ритник-Не няма да се откажа пред някаква си болка ще продължа,докато не успея да направя още осемдесет удара с всеки крак,защото ако го напрява и пренебрагна болката следващия път ще ми е по-лесно и болката ще е по-малка,а това ще помогне доста по време на битка-и така надъхвайки се момчето,от което се лееше пот продължи да удра имайки чувствато,че краката му ще експлодират,тялото му изгаряше от топлина,но въпреки това Итачи мнаправи желаните бройки,след което се 'пльосна' на земята и се загледа в облаците.
Какаши Нагато- Акатски/Ото
- Брой мнения : 1016
Тип Чакра : Райтон,Суйтон
Тва е копирано , не се приема следващ опит за копиране 1 варн..
Кид- Генин/Светлина
- Брой мнения : 34
Тип Чакра : Фуутон
Кид дойде от библютеката... както по рано той си каза ... време е за тренировка...тогава той си мислеше с какво първо да започне и реши... първо той пожела да побяга за разгрявка ... той тръгна да бяга.. беше си набелязал числото 7... демек 7 километра.. когато ги избяга той спря да си почине..около 5 минути ... след като изминаха петте минути той стана и започна с лицеви опори..по 50 опори 5 серий...той започна .. 1,2,3... когато направи първата си серия той спря да почина точно две минути .. след тези две минути той започна и втората серия .. 1,2,3... .. обаче на втората почивка той си почина 5 минути .. и след третата серия спря за още 10 минути ..след лицевите опори Кид вече щеше да започне с скоростта .. той мислеше как точно да се опитва да развива по голяма скорост .. поогледа се и забеляза.. той видя едно дърво.. отдалечи се на 3 до четири метра от него.. той побегна към него и когато беше съвсем ама съвсем близо той се опита да върви по него ... но преди да побегне той се концентрира и събра чакра в долните си крайници .. а при изкачването по дървото той падна на треатата крачка по гръб .. но си каза: - Няма да се откажа - и никой неможеше да го сломи ...той стана и отново побегна и пак на третата крачка падна .. тогава се изнерви събра повече чакра в долните си крайници и побегна силно към дарвото и имаше подобрение.. той падна на шестата крачка хД... ала той изглеждаше несломим ... отново стана и отново се опита когато най сетне успя да изкачи поне 3 метра ходейки и успя да се качи на клон на който е прав а не наклонен... тогава той беше доволен че успя да направи това бързичко.. такам той беше готов да продължи с следващите тренировки ... сега той искаше да започне с клонингите но още беше рано за тях .. сега той искаше да скача на въже... но нямаше... е той видя едно и си каза: - е.. аз съвсем малко пак и ше го върна хД... отиде взе го и започна .. 50 скока с 2 крака... след тфа 30 с единия и 30 с другия.. след тези скоци той седна да си почине около пет минути ... след това той отиде и върна важето бързо бързо без да го видат хД и сега му беше време да започне с ловкост... той изрече думите - Буншинно джутцо .. - като се появиха до него още 2 клонинга... той побегна качи се на дървото което беше 3 метра нагоре... когато той скочи надоло клонингите се раздвижиха и започнаха да го мерят с шурикени... той скачаше от дърво на дърво .. /дърветата бяха три/ и от клон на клон .. и избягваше шурикените, но един го оцели ама само го поряза ...клонингите избухнаха.. сега той реши да потренира с конаите.. изрече думите : - Буншин но джутцо! ,, и направи един клонинг... с него той почна да тренира с конаите.. ала с клонинга беше малко опасно щото размахваше накадет си иска ;Д такам клонинга избухна и Кид започна да прави някакви движения на сухо... сега той се сети нещо по лудо ... той пак се изкачи на дървото .. и на върха той скочи нагоре... в двете му ръце по 3 коная.. когато беше с главата надоло и падаше.. през това време се опитваше да уцели само три мишени а той уцели само 2 от тях и в същото време падна на крака заради добрия /вече/ контрол над чакрата си .. тези две мишени за него бяха много щото той си беше новобранец... той си взе конаите от дървото и ги пребра. .. сега той намери един отрязан пън и започна да го удря с крак .. той си каза на ум .. * ако не 100 удара с крак 50 подскока с важе* .. той направи само 40 и го заболя крака.. той веднага грабна въжето и започна да скача ,, той успя да направи 50 подскока с много усилия .. след 2 минути почивка той започна да кляка .. за цел си беше поставил 60 клякания .. .. той ги направи но се беше преуморил .. падна на земята и си почина около 10 минути .. след това той искаше да развие още бързината ... тръгна да бяга .. първо бавно.. след 30 минути бавно бягане той направи един спринт.. около 5 минути той бягаше колкото може по бързо и тъкмо докато бягаше една змия .. за която Кид нищо незнаеше изкочи пред него изкайки да го ухапе.. само че той има рефлекси .. още когато я видя той направи замяна и се замени с едно пънче като зад змията Кид излезе и бързо както се беше наел я проряза на няколко части с един конай ... след това Кид продължи да бяга,, той искаше да развие голяма бързината си зада може да прави някои трикове с Буншин джутцото си .. когато избяга около 10 километра общо Кид беше преоморен... ала той изпи едно войнишко хапче и продължи да тренира... сега продължи с ловкостта .. той се изкачи по дървото .. скочи и завъртайки се надоло той започна да хвърля конаи по мишените и пак оцели само две.... той пак се засили и скочи.. и по същия начил падайки с главата на доло завъртайки се той започна да мери мишените с шурикени ... в ръцете му имаше по 3 шурикенчета .. той уцели една мишена с един ,, втората с 2 и третата с един шурикен ... сега той нямаше нужда от много почивка защото беше изпил войнишко хапче... той си каза: - толкова за днес ми стига... .. като тръгна нанякаде...
Какаши Нагато- Акатски/Ото
- Брой мнения : 1016
Тип Чакра : Райтон,Суйтон
8/13/9
Кид- Генин/Светлина
- Брой мнения : 34
Тип Чакра : Фуутон
Кид реши да потренира.Той влезе в тренировачната площадка но не беше сигурен с какво точно да започне...той се поогледа и видя птичките чуруликаха.. вятъра вееше съвсем леко коста му и беше настанала пълна тишина...такам той реши да почне с малко разгрявка... почна да обикаля площадката.... тя беше доста големичка ... той я обиколо 5-6 пъти и това му беше достатачно защото той не искаше да се уморява още в началото на тренировката... такам той реши да вземе едно важе и да скача... 1,2,3,4... така той направи 150 скока с важе... почина си 5 минути .. след това се двуомеше... лицеви опори в конбинация с коремни преси или набирания първо... той избра набирания... 1,2,3,4,5... така той направи 40 набирания... след това си почина още 5 минути и започна с лицевите опори.... той направи 40 обикновенни .. почина си още 2 минути и направи 20 с пляскане на ръце... почина си още малко и направи 10 лицеви опори с завъртане... след това той беше доста изморен .. спря да си почина за около 5-10 минути през това време изяде един банан за витамини с половин литар вода... той продължи с коремни преси.. направи 100 коремни преси понеже те му бяха малко по лесни от другите опражнения... след загрявката той извади новите си приспособления Gai's Nunchaku .. и започна да го размята .. размята го насам натам и се удари по главата и си каза:- аа на тфа нещо няма да му са устая хД пак започна да го размята и си представи кат по филмите и в тоя момент пак се одари по главата хД ама Кид си е упорито магаре ;Д пак започна да го размята и най сетне успя да го овладее но не напълно и започна да удря една скала... той я удряше известно време но не стана както той иска да се счупи на парченца хД тогава той се сети за книгата която чете в библютеката за чакрата ... той го хфана с две раце .. вдигна го и се концентрира и събра доста чакра... не че това искаше кой знае колко обаче това му беше за първи път и му беше нужна повече чакра след това отвори очи решително завъртя оръжието и здраво удари една скала .. само че от нея съвсем малки парченца се откършиха а неговата цел беше да я строши на части ... така той отново събра чакра и се концентрира в това което ще удари и в това с което ще удря...отново отвори очи решително удари скалата но никакъв резултат.... той се изнерви отново хвана уражието с две раце и нервно събра повече чакра от колкото трябва .. пак удари скалата .. ама я разби съвсем леко .. тогава реши да си почине 5 мин некаде и си каза .. - все някога ше го науча аз тфа.. като след тези 5 минути почивка той отново взе това оръжие и започна да го мята .. той си помисли.. * трябва да го овладея напълно... добре не не напълно но трябва да го овладея много по добре от сегашното ниво зада счупя тази тъпа скала ... * той размахваше оръжието малко по профисионално... ;Д и си викаше ....- напредвам напредвам ;д накрая докато го въртеше опита да събере чакра главно в ръцете си и накаря така я изпука че те се пропука.. и той спря за 10 грама почивка ;Д и каза: -брей... доста голям напредак .. - след тфа пак започна да тренира на сухо и да си го върти около тялото... като след малко спря и му хрумна много добра идея .. идеята му долетя когато той видя машина която изтрелва тенис топки... той я нагласи .. включи я и се отдалечи .. когато машината почна да пуска топки той почна да ги удря с това оражие... така той тренираше и за ЛОВКОСТ и за сила на оражията ... тази машина започваше по бързо и по бързо но той още успяваше да удря тенис топките с оръжието си ... накрая стана прекалено бързо и той неможа да ускорява повече темпото и той изтича до машината и я спря като избърса потта от челото си с една хавлия когато спря да си отдъхне за 5 минути.. той искаше да сложи край на тренировката с това уражие поне за днес... той прибра това и извади второто си уражие .. то беше Kotetsu's Giant Kunai ..както с предишното той започна да го размаха малко на сухо само че не около тялото си а като меч но не точно зашото това не беше тънко леко и право а беше по масивно по тежко и не точно право.Кид намери една малка горичка в площадката и отиде там ... когато отиде Кид започна да скача от дърво на дърво като елегантно държеше оръжието и удряше дърветата като им правеше съвсем леки цепки..той спря да си почине на един клон ... и си каза...: - и това трябва да поувладея ... трябва да добавям и чакра.... - ала той беше доста натоварен и измурен... той взе че изпи едно войнишко хапче понеже беше прекалебно уморен и натоварен да продължи тенировката а не искаше да спира още защото имаше да направи още неща ... такам той продължи да скача от дърво на дърво и правеше малки цепки по дърветата и за момент спря за да опита нещо ... той хвана здраво оръжието концентрира се .. използва доста чакра зада може да се задържи тази чакра на гайнт коная и когато разбра че е добавил достаточна чакра и по оръжието той пак започна да скача от дърво на дърво като правеше цепки на дърветата само че по големи ..
******ВАЖНО :: П/П МОЛЯ АДМИНИТЕ ДА МИ РАЗРЕШАТ ДА ДОБАВЯМ ЧАКРА ВЪРХО ОРЪЖИЕТО ПРИ МИСИЯ БИТКА ИЛИ ТЕМПОДОНИ И ДМГ ДА СЕ УВЕЛИЧАВА С 5 ИЛИ 10 .... ******
Кид не продължи много с добавянето на чакра върху Гайнт коная защото трябваше да поддържа чакрата върху коная а това беше трудно за един Генин... но той се сети нещо друго.Кид изрече думите: - Буншин но джутцо!.. като излезе само един клонинг .. той беше малко по силен от обикновенно и беше с Гайнт конай в рака само че не беше истински .. копиран .. много по слаб .. Кид започна да тренира с клонинга си ... така му беше по лесно да разучва движения предназначени за това уражие... така той тренираше също бързината и ловкоста си... но повечето ловкоста .. но клонинга не издаржа много .. след около 10 минути клонинга се пръстна... тогава той спря и мислеше да приключва с това оражие но не все още и с цялостно тренировката ...той прибра Гайнт коная и започна с лицеви опори за малко Сила ... той започна 1,2,3...Кид направи50 лицеви опори.. след това продължи с 120 коремни преси ... след тези двете той се умори доста... седна на един стол да си почине и пи вода.. след 10 минути почивка той започна да бяга.. с това той искаше да развие бързината си ... цялата площадка беше един километър обиколката .. той направи 12 обиколки като при последната беше само спринт...той целеше да развие много бързината си защото всъщност неговата главна цел на развитие не беше само фуутон а Тайджутцото комбинирано с фуутон... той си представяше как се въхри в малко турнадо докато прави някое тайджутцо движение... ама той си каза... чакай още малко** и направи още 2-3 обиколки.... и спря да почине ... Кид хубавичко си беше поседнал около 20 минути поне ... и след тфа взе едно важе и започна да скача... той направи 50 скока...след всичко това в този напрегнат за Кид ден той беше много много много изморен ... но след всичко това той искаше да пробва още само едно нещо ... грабна по 3 коная в раката си скочи от едно дърво ... /там кадето са мишените/ и се втурна надоло и започна да хвърля шурикените ,.. само че бяха сложени само четири мишени ... той уцели една с един конай точно в средата , друга с два но не в средата ...... и уцели третата мушена с един кунай но не в средата.... и той успя да се приземи на крака. Кид беше много уморен и си каза : -пфф тоя ден беше много измурителен .. - той мислеше да се прибере да се накисне малко в ваната си, да хапне ида ляга да спи... той си убра кунаите които използва за мишените и тръгна към къщата си ....
******ВАЖНО :: П/П МОЛЯ АДМИНИТЕ ДА МИ РАЗРЕШАТ ДА ДОБАВЯМ ЧАКРА ВЪРХО ОРЪЖИЕТО ПРИ МИСИЯ БИТКА ИЛИ ТЕМПОДОНИ И ДМГ ДА СЕ УВЕЛИЧАВА С 5 ИЛИ 10 .... ******
Кид не продължи много с добавянето на чакра върху Гайнт коная защото трябваше да поддържа чакрата върху коная а това беше трудно за един Генин... но той се сети нещо друго.Кид изрече думите: - Буншин но джутцо!.. като излезе само един клонинг .. той беше малко по силен от обикновенно и беше с Гайнт конай в рака само че не беше истински .. копиран .. много по слаб .. Кид започна да тренира с клонинга си ... така му беше по лесно да разучва движения предназначени за това уражие... така той тренираше също бързината и ловкоста си... но повечето ловкоста .. но клонинга не издаржа много .. след около 10 минути клонинга се пръстна... тогава той спря и мислеше да приключва с това оражие но не все още и с цялостно тренировката ...той прибра Гайнт коная и започна с лицеви опори за малко Сила ... той започна 1,2,3...Кид направи50 лицеви опори.. след това продължи с 120 коремни преси ... след тези двете той се умори доста... седна на един стол да си почине и пи вода.. след 10 минути почивка той започна да бяга.. с това той искаше да развие бързината си ... цялата площадка беше един километър обиколката .. той направи 12 обиколки като при последната беше само спринт...той целеше да развие много бързината си защото всъщност неговата главна цел на развитие не беше само фуутон а Тайджутцото комбинирано с фуутон... той си представяше как се въхри в малко турнадо докато прави някое тайджутцо движение... ама той си каза... чакай още малко** и направи още 2-3 обиколки.... и спря да почине ... Кид хубавичко си беше поседнал около 20 минути поне ... и след тфа взе едно важе и започна да скача... той направи 50 скока...след всичко това в този напрегнат за Кид ден той беше много много много изморен ... но след всичко това той искаше да пробва още само едно нещо ... грабна по 3 коная в раката си скочи от едно дърво ... /там кадето са мишените/ и се втурна надоло и започна да хвърля шурикените ,.. само че бяха сложени само четири мишени ... той уцели една с един конай точно в средата , друга с два но не в средата ...... и уцели третата мушена с един кунай но не в средата.... и той успя да се приземи на крака. Кид беше много уморен и си каза : -пфф тоя ден беше много измурителен .. - той мислеше да се прибере да се накисне малко в ваната си, да хапне ида ляга да спи... той си убра кунаите които използва за мишените и тръгна към къщата си ....
Какаши Нагато- Акатски/Ото
- Брой мнения : 1016
Тип Чакра : Райтон,Суйтон
15/14/12
Кид- Генин/Светлина
- Брой мнения : 34
Тип Чакра : Фуутон
Кид дойде... този път той си беше намислил кое да направи първо и кое след това...първо той реши да побяга... той направи 3-4 обиколки на площадката която беше 1 километър обиколка... след това Кид беше ершил да скача на важе... той взе едно важе и започна.. 1,2,3... така той направи 50 скока... ала Кид не искаше да се преомаря много много понеже той беше тук с точна цел... той искаше да усвои техниката Kami Oroshi - Godly Wind from the Mountains ... Кид продължи с лицеви опори... днес Кид беше на по -- лек режим .. той направи три серийки по 20 лицеви опори ... спря да си почине изяде един много вкусен плод.. който всъщност беше една голяма червена зряла ябълка и пи малко енергийна напитка....след като изяде плода си ... той продължи с коремни преси... той направи 3 сериики по 40 коремни преси през едма минута... след като направи и тази серия той беше избрал да се набира.. имаше една тънка но не много траба на която той започна да се набира... Кид направи 3 серии по 10 набирания... след това той реши че вече може да започне първо с концентрацията над чакра за тази техна и след това с самата техника... той седна кръсвайки краката си затвори очи и започна да концентрира чакра ... той стоя на мястото си половин час без да помръдне за да се концентрира възможно най - добре... така той отвори очи след този половин час и направи знаците за техниката и изрече на висок глас : Kami Oroshi - Godly Wind from the Mountains! след тези думи той насочи ръцете си напред и по принцип се очакваше да излезе голяма вихрушка напред но той знаеше че няма да стане така защото това беше техника която изисква много чакра и концентрация... е но все пак имаше резултат .. не беше нещо голямо но от ръцете му излезе малка и бизобидна вихрушка... ала Кид беше доволен защото това беше едва първия му опид да направи Kami Oroshi - Godly Wind from the Mountains ... след като той направи пъривя си опит за тази техника той беше решен да опитва докато не стане защото той иксаше да стане много силен нинджа който да служи вярно на селото си ... той пак седна , скръстоса крака и започна да събира чакра... той се опитваше да направи така, че да събере чакра по цялото си тяло .. колкото и време да отнеме и когато стане време да приложи техниката Kami Oroshi - Godly Wind from the Mountains той да изтласка почти всичката чакра сабрана от цялото тяло към ръцете и от там да се създаде тази вихрушка... така този път той седя около 20 мунити и реши че е събрал достатъчно чакра той скочи от мястото си пак изправи ръце напред и изрече думите : Kami Oroshi - Godly Wind from the Mountains ... след думите на Кид се появи вихрушка .. малко по силна и малко по голяма от предишната но все така безобидна..... ала той не трябваше само да я възпроизведе .. той трябваше и да я контролира... Кид отново седна за трети опит да направи тази техника която му изискваше много чакра ... седна и се концентрира... изпълни тялото си с доста чакра и отново стана рязкo насочи ръцете си напред отново отвори очи решително и каза:Kami Oroshi - Godly Wind from the Mountains... този път той възпроизведе достатъчно голяма вихрушка и дори успя да я контролира... така вихрушката стигна до обекта който Кид искаше да уцели а това беше няква ваза.. но съвсем леко я помръдна понеже вихрушката не беше достатъчно силна... сега му оставаше само да прибави малко повече сила в тази вихрушка... но Кид беше много изморен понеже беше използвал много чакра за всички тези опити ... той нямаше избор освен да изпие едно войнишко хапче и си каза решително: - стигнал съм до тук няма да се откажа... оства ми съвсем малко ... - след като изпи войнишкото хапче той седна , скръстоса крака както винаги и започна да събира чакра из цялото си тяло... след точно 2 минути концентрация той стана .. и се усети колко за колко малко време е събрал достатъчно чакра за тази техника поне според него де... така той насочи ръце напред и изрече думите : Kami Oroshi - Godly Wind from the Mountains .. тогава той възпроизведе пак същатата големина вихрушка и отново успяваше да я контролира... когато вихрушката стигна до вазата ... вазата беше счупена на десетки парченца... той беше овладял напълно тази бихрушка... Кид беше много радостен защото той беше усвоил първата си силна атака.. той спря вихрушката и видя вазата на десетки парченца... той се зарадва още повече и когато раздели рацете си той ги вдигна и каза : - YESSSSSSSSSSS! - сега той мислеше да отиде у дома си и да си почине след тежката тренировка....
Минато Узумаки- Генин/Огън
- Местожителство : Коноха
Брой мнения : 369
Тип Чакра : Фуутон , Катон
//трябва да пишеш техниките в отбори а и сенсеят ти казва дали си успял с техниката или не
Суйгетсу Хюга- Генин/Вода
- Брой мнения : 90
Тип Чакра : Суйтон
Суйгетсу дойде в Коноха и реши да се отбие в тренировачната площадка за умения за да потренира малко.
Суйгетсу скочи на тревата и започна да прави лицеви опори правеше ги бързо една след една, една след една ....... така той направи към 200 и реши да си почине 5 минути, за да може да започне отначало да тренира с друго упражнение. Той си почина и стана. След това той реши да прави спринт. Той реши да побяга 9,5 километра. Той бяга, бяга, бяга, бяга и избяга километрите. Той пак си почина, но този път само 2 минути. Докато бягаше младият генин видя какви ли не красоти - водопади, реки, езерца, локвички, дървета отрупани със зрели сочни плодове. Той си почина и реши да се върне пак и да поразгледа и да се порадва на красотите на природата. След като се освежи той продължи с клякания. Той кляка, кляка, кляка и направи 150 клякания и стана. Той пак си почина. И заспа на поляната.
Той за първи път беше идвал на това място за това реши да поразгледа . Той отиде до най-високите планини в местноста. Той ги изкачваше. Планините бяха високи 2000м . Докато ги изкачваше той стигна до едно пасище. Там един много стар прегърбен овчар носеше една много тежка торба с трева, съчки и камъни и на всичкото от това той пасеше и овце. Суйгетсу му предложи помощта си като взе торбата и пасеше овцете. След като направи това той се върна на площадката и изпи едно войнишко хапче. Суйгетсу събра чакра и направи Буншин но джутсу. Появиха се 3 клонинга и започнаха да бягат. Суйгетсу хвана 2 шурикена и 1 кунай завъртя се и ги хвърли на всички страни. Той уцели 2ма от тях, а след това хвана кунай и го хвърли на 5 см от бузата му и веднага извика Каварими Но Джутсу. Той се размени с куная извади един кунай зад гърба му и го забоде в гърлото му. Клонинга се унищожи. След това започна да прави лицеви упори и клякания. След това той извади 3 шурикена и ги хвърли по 3те дървета които бяха на 8 метра от него. Той ги уцели и направи спринт до селото си. .......
Суйгетсу скочи на тревата и започна да прави лицеви опори правеше ги бързо една след една, една след една ....... така той направи към 200 и реши да си почине 5 минути, за да може да започне отначало да тренира с друго упражнение. Той си почина и стана. След това той реши да прави спринт. Той реши да побяга 9,5 километра. Той бяга, бяга, бяга, бяга и избяга километрите. Той пак си почина, но този път само 2 минути. Докато бягаше младият генин видя какви ли не красоти - водопади, реки, езерца, локвички, дървета отрупани със зрели сочни плодове. Той си почина и реши да се върне пак и да поразгледа и да се порадва на красотите на природата. След като се освежи той продължи с клякания. Той кляка, кляка, кляка и направи 150 клякания и стана. Той пак си почина. И заспа на поляната.
Той за първи път беше идвал на това място за това реши да поразгледа . Той отиде до най-високите планини в местноста. Той ги изкачваше. Планините бяха високи 2000м . Докато ги изкачваше той стигна до едно пасище. Там един много стар прегърбен овчар носеше една много тежка торба с трева, съчки и камъни и на всичкото от това той пасеше и овце. Суйгетсу му предложи помощта си като взе торбата и пасеше овцете. След като направи това той се върна на площадката и изпи едно войнишко хапче. Суйгетсу събра чакра и направи Буншин но джутсу. Появиха се 3 клонинга и започнаха да бягат. Суйгетсу хвана 2 шурикена и 1 кунай завъртя се и ги хвърли на всички страни. Той уцели 2ма от тях, а след това хвана кунай и го хвърли на 5 см от бузата му и веднага извика Каварими Но Джутсу. Той се размени с куная извади един кунай зад гърба му и го забоде в гърлото му. Клонинга се унищожи. След това започна да прави лицеви упори и клякания. След това той извади 3 шурикена и ги хвърли по 3те дървета които бяха на 8 метра от него. Той ги уцели и направи спринт до селото си. .......
Тъндар- Генин/Светлина
- Местожителство : Кумогакуре
Брой мнения : 92
Тип Чакра : Райтон
Тъндар дойде на тренировъчната площадка, за да потренира малко.Почнал с бързината.Обиколил площадката за пет минути.Правел по една обиколка на пет секунди.Направил шестдесет обиколки.Той седнал малко, за да си почине.Бил много уморен и потен.След като си починал започнал да тренира силата си.Удрял със юмруци дърветата колкото се може по-бързо.И с крака.Бил много ядосан от това, че не успял с онази мисия и толкова се ядосал, че счупил и трите дървета на които тренирал.Сега се опитал да направи нещо подобно като Сакура.Събрал своята чакра единствено в юмруците си.Надяваше се да прорабоди.Удрял в земята докато не стане.След като свършил и със силата отново си починал.Той си мислел, че ще успее с мисията си, но ако не бяха чунинът и генинът щял да успее.След като добре си отпочинал направил Буншин но джуцу.И казал на клонингите да го атакуват."Нищо, че са илюзии, ако ме уцелят ще минат през мене, но иначе все едно са сенчести клонинги, даже изтински."-помислил си Тъндар.Така ще потренира ловкостта си.Той избягвал всички атаки, които правели неговите клонинги.Те изчезнали и Тъндар се замислил какво да прави сега.Сетил се.Взел своите Asuma's Knuckle Knives.Събрал чакра в тях.Започнал да реже дърво с тях.Забивал ги, размахвал ги и така им тренирал силата.Сега започнал да тренира тяхната бързина.Приключил и ги сложил обрато в своята раница, а след това извадил Giant Kunai.Хванал го с две ръце и го извадил от раницата.Забил го с един силен одар в земята и така разрушил частта където бил забит куная.Прибрал го и извадил 3 Bladed Schythe.Хвърлил към едно дърво и го отсякъл с един удар.3 Bladed Schythe се върнал при Тъндар като бумеранг.Момчето отишло при това дърво с оръжието си и го разрязал на две, четири, осем, шестнадесет и накрая на тридесет и две парчета.Прибрал своят 3 Bladed Schythe.Тъндар седнал на една пейка и си починал, защптп много се измори.Сега се зачудил какво да прави. 
СЕтил се:"Мога да потренирам джутсутата си.Отпочинал, събрал своята чакра, коцентрирал се много и извикал:
-Хенге но джуцу.
Трансформирал се в Гаара, след това в Саске.Сега решил да направи Каварими но джуцу.Засилил се със всички сили към едно дърво да се шибне.През това време си събрал чакрата и извикал:
-Каварими но джуцу.
Вместо него се забил в дървото един дънер.За пореден път събрал своята чакра и направил бунпин но джуцу.Направил девет свои клонинга.
Той си взел кратка почивка.Извадил три куная и три шурикена.Той започнал с кунаите.Само ги хвърлял, хвърлял и всеки път го правел по-бързо.Прибрал ги.Започнал с шурикените.Само ги хвърлял на дърветата и тях и с всеки опит го правел по-бързо и по-бързо.Прибрал и тях,взел си раницата и напуснал тренировъчната площадка.
п/п Излязъл съм от болницата, защото пише 5 минути докато се излекувам.Ако има някакъв проблем ми изтрийте мнението, нода ви кажа са минали 1 час и 15 минути.И молв въстановете кръвта ми.
СЕтил се:"Мога да потренирам джутсутата си.Отпочинал, събрал своята чакра, коцентрирал се много и извикал:-Хенге но джуцу.
Трансформирал се в Гаара, след това в Саске.Сега решил да направи Каварими но джуцу.Засилил се със всички сили към едно дърво да се шибне.През това време си събрал чакрата и извикал:
-Каварими но джуцу.
Вместо него се забил в дървото един дънер.За пореден път събрал своята чакра и направил бунпин но джуцу.Направил девет свои клонинга.
Той си взел кратка почивка.Извадил три куная и три шурикена.Той започнал с кунаите.Само ги хвърлял, хвърлял и всеки път го правел по-бързо.Прибрал ги.Започнал с шурикените.Само ги хвърлял на дърветата и тях и с всеки опит го правел по-бързо и по-бързо.Прибрал и тях,взел си раницата и напуснал тренировъчната площадка.п/п Излязъл съм от болницата, защото пише 5 минути докато се излекувам.Ако има някакъв проблем ми изтрийте мнението, нода ви кажа са минали 1 час и 15 минути.И молв въстановете кръвта ми.
Итачи Учиха- Генин/Светлина
- Брой мнения : 208
Тип Чакра : Катон
8/5/8
Кид- Генин/Светлина
- Брой мнения : 34
Тип Чакра : Фуутон
такам Кид дойде и беше решил да потренира за бързина сила и ловкост понеже не бе тренирал отдавна .. а може би и на боравене с шурикен.Но това той щеше да реши след преключването на тренировките на сила бързина и ловкост... след това Кид беше решил да направи една дълга почивка понеже беше много доста натоварен ... ВЕче можеше да започне с тренировките за бързина сила ловкост... но първо той трябваше отново да загреее.... той си изви няколко пъти врата и започна да се разтяга..... след няколко минути разгрявка той беше готов да започне с тренировките ... той си намери почти перфектното място за него и неговите тренировки .. имаше оставени пренадлежности които Кид често ползваше .... но той първо искаше да се позанимава в една съвсем малка горичка... тази горичка се състоеше от около 30-40 дървета .. (големи) ... той започна да скача от дърво на дърво .... когато той скачаше от дърво на дърво за да тренира бързината си .. някакъв конай полетя към него ... тогава той рефлексивно и бързо извади един кунай,,, не кой да е кунай а Гайнт кунай като удари коная който летеше срещу него и след тфа Кид скочи и спря на един клон като се огледа.... тогава 2 куная полетяха към него ... ала Кид отново рефлексивно ссе изкачи 3 крачки нагоре по дървото ... епа колкото кунаите изтреляни срещо него да отминат и след тфа Кид се преземи на крака мкато при преземяването той направи едно задно салто.. точно както го бе тренирал... той разбирасе знаеше че тази гора не е обикновенна .. Кид знаеше че тази горичка е направена за специални тренировки... по тръдни от колкото обикновенно .... тогава Кид прибра гайнт коная като се огледа за други атаки и отново започна да скачал... той разбирасе незнаеше каде бяха всички атаки и капани... ии такам до като си скачаше без да иска стъпа на експлозивна бележка и той го осети още преди да стпи понеже я видя ... преди обаче да стъпи Кид беше направил един клонинг той беше малко по в страни .. и точно когато бележката щеше да се взриви Кид изрече думите .. Каварими но джутцо ... и се замени с клониа който Кид беше направил по рано който седеше на отсрещния клон ... и когато бележката гръмна Клонинга на кид се взриви, само че когато Кид се замени на мястото на клонинга се хлъзна защото на дървото имаше нещо хлъзгаво и Кид усети че това е направено умишлено....когато Кид се подхлъзна забеляза, че навсякаде около него имаше опънати корди с експ. бележки (като на темари когато беше вс саске в гората) и преди Кид да падне на една от тях той се хвана за дървото на което се беше подхлъзнал и мина отдолу на дървото , обаче без да иска той докосва една експ. бележка като тя гърми но преди да гръмне Кид се бе заменил с някакво дърво ... ала той още беше в територията на кордите с експ. бележки и когато се бе заменил стипа на кордата а там имаше експ. бележка.... само че Кид знаеше и беше предвидил че насякаде ще има и за негов късмет кордите бяха здрави и опънати той импулсивно се изтласка от нея като се качи на по високо ниво на клон на дървото ,,, там нямаше корди с експ. бележки .. но имаше друг капан.... както стоеше от доло имаше една бележка ... тя не беше експлозивна .. в нея имаше конци .. и то много здрави .. или поне толкова че един генин да неможе да ги скъса ей така... когато конците хванаха Кид... момчето знаеше че нещо друго ще последва ... тогава 5 шуриена.. от 5 страни захвърчаха точно срещу Кид ... той усилено се опитваше да се измъкне но неможеше .. много бързо се оглеждаше за нещо което може да го спаси .. той имаше още 20 секунди до шурикените.... и още се оглеждаше и още .. оставаха му ще около 15 секунди поне според неговата преценка ... той беше много точен в това... както и да е ... докато се оглеждаше му останаха още 10 секунди .. тогава той забеляза нещо ... забеляза че едната връв е почти скъсана.. по принцип връвите неможеха да се режат с обикновен конай и той го знаеше но при толкова малка и тъунка връв сигурно щеше да проработи .. или поне според него0... и бързо и инстинктивно той извади един кунай и сряза вашето което го беше хванал ... тогава той забеляза нещо ... шурикените не бяха 5 а 10 ... .. имаше 2 пласта .. и ако Кид скочи нагоре той щеше да бъде промуен от шутикените... Кид отскочи назад ... в този ход имаше по малко риск от рана,,, така мислеше той .. и така си беше ... когато беше почти извънопастност осъзна че единият шурикен е напът да го уцели... тогава той се сети за нещо ... за една от техниките която беше научил ... *Dynamic • Entry (Dainamikku • Entorii)-Ранг-Д;15Чакра* .... но той не я направи в цялостен вид,,, той използва само концентрирането на чакра и това да се задържи в въздуха и неговата цел беше да се отмеси в въздуха ... той използва 5 чакра за това...и в крайна сметна ширикена само го одраска по рамото като направи цепка и на дрехата и върху кожата .... и от всичко това той успя да се презими на крака ... и си каза .. - ще продължа! една такава драскотина няма да ме спре......- тогава той само се почеса за рамото и пак започна да скача от дърво на дърво като беше прибрал коная ... той скачал известно време като капаните били не много заплашителни в сравнение с последния ....но когато скачал се появило нешо ново .. един кунай литна към него .. Кид извадил гайнт куная и спрял коная хвърчашт към мен .. тогава Ки видя че на коная има експ. бележка ала тогава той беше малко разсеян и когато я видя и се паникиоса... ала той пусна коная когато беше в въздуха .. когато куная падна а експ. бележката тъкмо щеше да гръмне Кид се размени с Куная си .. Кид се появи на земята а коная падаше от въздуха,,, черен о взрива... коная падна Кид си го взе и беше решил че му стига толкова тренировка за ловкост и бързина .. той излезе от гората като един кунай най - неуместно го удраска по другото рамо... тогава той реши че треа потренира малко за СИЛА.... Кид мислеше да започне с вдигане на гири и щанги .. както споменах там адето ся се намираше Кид имаше всякакви принадлежности които можеха да му свършат работа.той първо искаше да си загрее мусколите ... взе си гири от по 7 кела като хвана по една в рака и започна да ги вдига редувайки ги.Той направи 2 серии по 25 с по двете раце ... след тези серийки той реши да почине малко.. той постоя 10 минути почивайки си седнал и изпи половин литър вода.... след кратката пауза от 10 минути Кид отново стана но този път реши да вдига една щанга.. тя тежеше 25 кела.... той направи 3 серии по 10 вдигания ... за него това беше нормално.. или така поне си мислеше той ....Кид мислеше да продължи с малко бягане... той си намери едно място което очерта с някфи камани ...обиколката на това място беше около 3 километра.... той тръгна ... след половин час той измина около 2 километра .... и си каза: - ако продължавам в същия дух до никаде няма да стигна ... Кид продължи засилвайки темпото защото това не ми беше достатъчно ... той искаше да развие много голяма бързина заради тайджутцото му ... след около 10 минути измина и останалия 1 километър като на последните около 20 метра когато видя камака спря да бяга... той вървеше до края нарочно .. защото мислеше да си почине малко ... а преди да спре да бяга винаги един генин трябва да повърви ,. но не много ,, когато Кид стигна края той се тръшна на тревата доста задъхан .. но стана понеже не беше много добре след бягане да лежи... той постоя около 20 минути като през тези 20 минути изпи 1 литар вода понеже беше много жаден + това за цялата тренировка освен този един литър беше изпл само половин ,... сега Кид пак се отправи към една горичка ала той не отиваше към оная с капаните понеже просто искаше да си тренира бързината и ловкоста и да развие мусколи на краката,,, той влезе в нея ала и тя не беше много голяма .. качи се на средното ниво на дървото и започна да скача от дърво на дърво .. той скачаше бавно .. и за да започне да развива и ловкостта той забърза скоростта на скачане .. на няколко пъти щеше да се удари в едно дърво но точно за това той влезе в гората зада тренира... той постоя някаде 1 час в скачане от дърво на дърво ... Бързо ии след като мислеше че му е достатъчно качането той излезе от горичката обаче не беше там откадето тръгна ... той знаеше че горичката е малка и можеше само да я заобиколо което щеше да му коства най - много половин час... той започна да бяга в заобикаляне на горичката ... след не повече от половин час той стигна на мястото от което беше влязъл в тази горичка.. той се върна на мястото си кадето му бяха пренадлежностите и след почивката от 20 минути доло горе той започна да вдига щанги от 30 килограма.. знаеше че му трябва скорост и ловкосто но без сила нямаше да направи нищичко .. такаче трябваше да развие и сила.. така беше прочел той в една книга .. *Цитат:"скоростта неможе без силата, силата без ловкостта а ловкостта без скоростта" ... или нещо такова беше* .. си мислше той...Кид направи 5 серии от по 30 килограмова щанга през 3 минути почивка... той си мислеше, че това беше достатъчно за днес .. защото той се беше уморил и натоварил доста .... е той остави пренадлежностите на мястото им и се запъти към дома си за да си почине.
|
|
|