Момчето много хареса своята мисия и обиколи града, за да намери момичето което трябваше да разведе из него.Търсеше много време и накрая я видя.Червенокоса, светлокафяви очи, около един метър и шесдесет и пет сънтиметра висока.Беше със чантата си.Сигурно щеше да ходи на пазар.Тъндар отиде при нея и я поздрави.
-Добър ден!Разбрах, че трябва да Ви разведа из града.Аз съм Тъндар.-рекъл той и и целунал ръката-А вие сте?
-Казвам се Анджелина.
-Много хубаво име.От тук моля.-казал Тъндар като посочил на север.
Те вървели и си говорили, за да се опознаят.
-Анджелина, от кое село идваш?
-От Коноха.
-Добре.
-А ти?
-Еми... аз съм си оттук.Хей, виж ето я и тренировъчната зала.Да влезем!
Те влезли и Тъндар и обяснил, че тук всички тренирали своите движения, развивали си силата,ловкоста,бързината.Те видяли Аксел Роуз.
-Здравей, Аксел.Нека да ти представя Анджелина.Трябва да я разведа из града.
-Здравейте, Тъндар, Анджелина.Приятно ми е да се запознаем Анджелина.-рекъл Аксел.
-Да не те задържаме, Аксел.Ти тренирай и се надявам да станеш много силен.До скоро.
-До скоро, Тъндар.
-Анджелина, хайде да продължим с обиколката.
Двамата продължили пътя си из града и пристигнали до библеотеката.Влезли и и показал няколко свитъка и книги от преди около 300 години.След като разгледали излезли от библеотеката и прод1лжили на запад.Стигнали до болницата.
-Тъндар, тука няма нужда да влизаме, знам всичко.
-Добре.Както желаеш.
По пътя си видяли щанда за информация и карти.Най-накрая отишли в сградата където се дават мисиите.Влезли.Запознал Анджелина със сенсея Какаши Нагато.
-Сенсей, това е Анджелина.
-Анджелина това е сенсея Какаши Нагато.
Двамата казали, че им е приятно да се запознаят.Разгледали и накрая излезли.По пътя към къщата на Анджелина се спрели в заведението да пийнат по нещо.
-Какво искаш да пиеш?
-Една Fanta.
-Добре.Ей сега се връщам.
Тъндар отишъл при бармана и му казал една Fanta и една Coca Cola White.Той отвърнал:
-Двадесет руо моля.
Тъндар му прошепнал:
-Пич, сега развеждам една мадама.После ще ти ги дам.
Бармана му дал питиетата и момчето ги взе като се преструваше, че дава пари.Отиде при Анджелина и и подаде питието.
-Заповядай.
Изпили си ги и Тъндар изпратил момичето до вкъщи и си тръгнал като си помислил: "Човече май взех че хлътнах по нея".
-Добър ден!Разбрах, че трябва да Ви разведа из града.Аз съм Тъндар.-рекъл той и и целунал ръката-А вие сте?
-Казвам се Анджелина.
-Много хубаво име.От тук моля.-казал Тъндар като посочил на север.
Те вървели и си говорили, за да се опознаят.
-Анджелина, от кое село идваш?
-От Коноха.
-Добре.
-А ти?
-Еми... аз съм си оттук.Хей, виж ето я и тренировъчната зала.Да влезем!
Те влезли и Тъндар и обяснил, че тук всички тренирали своите движения, развивали си силата,ловкоста,бързината.Те видяли Аксел Роуз.
-Здравей, Аксел.Нека да ти представя Анджелина.Трябва да я разведа из града.
-Здравейте, Тъндар, Анджелина.Приятно ми е да се запознаем Анджелина.-рекъл Аксел.
-Да не те задържаме, Аксел.Ти тренирай и се надявам да станеш много силен.До скоро.
-До скоро, Тъндар.
-Анджелина, хайде да продължим с обиколката.
Двамата продължили пътя си из града и пристигнали до библеотеката.Влезли и и показал няколко свитъка и книги от преди около 300 години.След като разгледали излезли от библеотеката и прод1лжили на запад.Стигнали до болницата.
-Тъндар, тука няма нужда да влизаме, знам всичко.
-Добре.Както желаеш.
По пътя си видяли щанда за информация и карти.Най-накрая отишли в сградата където се дават мисиите.Влезли.Запознал Анджелина със сенсея Какаши Нагато.
-Сенсей, това е Анджелина.
-Анджелина това е сенсея Какаши Нагато.
Двамата казали, че им е приятно да се запознаят.Разгледали и накрая излезли.По пътя към къщата на Анджелина се спрели в заведението да пийнат по нещо.
-Какво искаш да пиеш?
-Една Fanta.
-Добре.Ей сега се връщам.
Тъндар отишъл при бармана и му казал една Fanta и една Coca Cola White.Той отвърнал:
-Двадесет руо моля.
Тъндар му прошепнал:
-Пич, сега развеждам една мадама.После ще ти ги дам.
Бармана му дал питиетата и момчето ги взе като се преструваше, че дава пари.Отиде при Анджелина и и подаде питието.
-Заповядай.
Изпили си ги и Тъндар изпратил момичето до вкъщи и си тръгнал като си помислил: "Човече май взех че хлътнах по нея".
